О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 627/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. К. от гр. С. срещу решение № 20 от 25.05.2009г. по гр.д. С 8/09г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 16.10.2008г. по гр.д. С -21/07г. на Софийски градски съд, в осъдителната му част, спрямо ответника- К. К.
Ответникът по касация- Д. а. “ Д р и в з”- гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поддържал, че касационно обжалване е допустимо на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като лаконично е заявил, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото било ВКС да се произнесе по това, дали в случай “ като настоящия” следва да намери приложение чл.15, ал.3 ТЗ и ако следва – дали не е налице друго споразумение с кредитора по смисъла на чл.15, ал.3 ТЗ. Заявено е, че практика по чл.15, ал.3 ТЗ изобщо нямало. Други доводи по чл.280, ал.1 ГПК не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, тъй като не е посочен такъв въпрос, относим към конкретен решаващ извод на съда, определящ изхода на разглеждания правен спор, спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Следователно, заявеното от касатора, че ВКС следвало да се произнесе дали в разглеждания случай трябва да намери приложение чл.15, ал.3 ТЗ няма характера на релевантен въпрос по смисъла на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ каквото макар и само като текст е заявено от касатора/, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Въззивният съд е изложил подробни мотиви свързани с материалноправната легитимация на ответниците по спора като солидарни длъжници, извод произтичащ от разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, разгледано е и основанието да бъде ангажирана отговорността на касатора, като са били обсъдени направените от него доводи в тази връзка, обосновано е и това, че дружеството- приобретател на търговското предприятие на едноличния търговец е встъпило като страна по договора за влог по смисъла на чл.101 ЗЗД, в качеството му на правоприемник на едноличния търговец. Следователно, по тези решаващи изводи на въззивният съд е следвало да бъде формулиран както релевантния въпрос така и да бъдат обосновани доводи във връзка с тълкуването на приложените разпоредби. Такива доводи не са обосновани, не е поставен и въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Фактически невярно е твърдението на касатора, че по чл.15, ал.3 ТЗ, изобщо нямало практика- не само съдилищата, но и ВКС е имал случай многократно да се произнася по този текст – напр. решение №148/05.03.2008г. т.д. 694/07г. на ВКС, ТК, решение № 296/20.04.2006г. по т.д. 591/05г. на ВКС, ТК, решение № 691/01.07.2004г. ВС на РБ, решение № 117/25.10.2000г. по гр.д. 625/00, ВКС, V г.о. и т.н.
С оглед изложеното касаторът не установява предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 25.05.2009г. по гр.д. С 8/09г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: