О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 12.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 436/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ В. И. – Я. Т. и сие”- гр. С. срещу решение №1980 от 23.12.2008г. по гр.д.2814/08г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 09.06.2008г. по гр.д. 3794/2007г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от “ Х. ”А. против касатора искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД и вместо това същите са уважени изцяло.
Ответникът по касация – “ Х. ”А. – гр. П. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно – дали съществува тристранно споразумение за уреждане на паричните плащания между страните, изразено частично в плащане, частично в прихващане. Посочено е в тази връзка, че същественото било в правилното тълкуване и прилагане на чл.20, 20а ЗЗД вр. чл.9 ЗЗД, като с обжалваното решение този въпрос бил разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС относно тълкуване на договорите. По този начин е обосновано разбиране за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и в негова подкрепа са изложени доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд/ така квалифицирани и от касатора/ относно приетото за изразената обща воля на страните, като подробно са обсъдени доказателствата по спора. Цитирани и приложени са и решение №788/04г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че действителната обща воля на страните следва да бъде търсена от обстоятелствата, изявленията и поведението при сключване на сделките и решение №2627/12.01.2005г. на КС, ІV г.о. ,с което е прието, че трябвало да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1, 2 и 3 на текста. Като такъв не може да счита общо формулирания въпрос, относно приложението на определени текстове от закона, тъй като дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по приложените съдебни актове на ВКС. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, развитото разбиране за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с възприетата от съда фактическа обстановка. Така формулиран, поставения въпрос съставлява оплакване за незаконосъобразност на изводите на решаващия съд, тъй като е свързан с довод за необоснованост на изводите на съда, в контекста на установените, според страната, фактически обстоятелства за съществуваща обща воля на страните, неизразена писмено.
Общо регламентираните задължения за обсъждане на всички доказателства по спора от решаващия състав са насочени към установяване на конкретната фактическа обстановка и поради това, твърдението за неправилното им интерпретиране е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт – т.е. тези визирани в чл.281 ГПК, но не обуславят приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка не е налице установеност и на противоречие с изводите направени с цитираните решения на ВКС, разглеждащи по същество основателност на подадени касационни жалби, с които са били сезирани съставите, при различна фактическа обстановка, предполагаща различни правни изводи. Поради това и общо формулираните съществени елементи на нормата на чл.20 ЗЗД не влизат в противоречие с приетото от въззивния съд по приложението й, тъй като той не е дефинирал противоречиво тези общи елементи.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1980 от 23.12.2008г. по гр.д.2814/08г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: