О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 03,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 257/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “К” О. / в несъстоятелност/ – гр. В. срещу решение № 242 от 07.12.2009г. по т. д.565/09г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №331 от 28.08.2009г. по т.д.516/2009г. на Варненски окръжен съд, в обжалваната му част, с която е определена началната дата на неплатежоспособността – 05.10.2008г.
Ответникът по касационната жалба “ С. България” ЕО. – гр. В. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация –“С” Е. – гр. В. счита, че жалбата е основателна по отношение началната дата на неплатежоспособността.
Ответникът по касация – „А” АД – Република Гърция, гр. А. е на становище, че касационната жалба е извън приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите ответници по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба по същество с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор е изложила подробни оплаквания за неправилност както на решението на въззивния съд, така и на постановеното от първостепенния,за това, че съдилищата се произнесли по молбата им по чл.629, ал.1 ТЗ на “ основата на обикновен търговски спор” без да отчетат безспорния характер на производството при служебно конституиране на кредиторите. Във тази връзка са сочили противоречие с определение №788/04г. на ВКС, решение № 20/07 на ВКС, ТК и решение №3795/82 на ВС, І г.о., както и са развили пространно своето становище по поставения проблем, като са направили извод, че произнасянето на ВКС по твърдението им за допуснатите нарушения от Варненски окръжен и Варненски апелативен съд, ще допринесе за отстраняване на допуснато противоречие в съдебната практика. Поддържани са и подробно развити доводи за неправилност на решението на въззивния съд, с оглед приетото от него във връзка с критериите по определяне на началната дата на неплатежоспособност, в контекста на поддържаното от касатора становище по спора. Направен е извод, че конкретен мотив на съда относно съпоставяне на размера на отделните просрочени задължения и осъществените в периода плащания по текуща дейност били в противоречие със съдебната практика по приложението на чл.608 ТЗ, изброени са решения ВКС,без конкретно обосноваване на противоречията с тях. Касаторът, също така е цитирал и изречение от стр. 4 на въззивното решение, а именно – „ противното би означавало началната дата като юридически факт с изключително сериозни последици да се определи според интереса на кредитор, чиито вземания са изцяло удолетворени” в която връзка е сочено, че този извод не можело да бъде споделен като юридически аргумент при произнасяне по предпоставките на неплатежоспособността и нейната начална дата, която не била обвързана от предходното удолетворяване на кредитори, и е поддържано , че в този смисъл са и няколко изброени и приложени решения на ВКС, без конкретно обосноваване на твърдяното противоречие с тях. Посочено е още, че постановеното решение било в противоречие с трайната съдебна практика във връзка с това, че въззивният съд, според касатора, свежда въпросите за неплатежоспособността на дружеството до въпроси свързани с формалните счетоводни падежи, без да съобрази „ генезиса на формираната и трайно изразена обща задлъжнялост на дружеството”, изброени и приложени са решения на ВКС и съдилищата, без обосноваване на конкретно противоречие.
Касаторът не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 т.1-3ГПК, тъй като не е формулирал конкретен въпрос- материалноправен, респ. процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде изведен от решаващите изводи на въззивния съд и да обуславя постановения от него резултат / т.1 ТРОСГТК№1/2009г./ . Този въпрос е необходим елемент от фактическия състав на допускане до касационно обжалване на акта на въззивния съд и се определя като общо основание. Не установява противоречива практика приложеното определение, тъй като същото, не се ползува със сила на пресъдено нещо. Не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решенията на СГС и БАС, тъй като липсват данни същите да са влезли в сила, а с оглед указаното и в тях, те са подлежащи на инстанционен контрол. За да е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, то съответните съдебни актове, с които противоречиво е разрешен конкретен и изрично посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, следва да бъдат влезли в сила, тъй като само влезлия в сила съдебен акт, с присъщите му правни последици може да създаде практика. Подлежащият на отмяна съдебен акт не произвежда правни последици и съответно не създава практика на съда, тъй като по реда на инстанционния контрол, разбирането относно приложението на материалния или процесуален закон може да бъде коригирано от по-горен съд. Не съставлява относима практика спрямо повдигнатия правен спор и тази постановена от ВС, тъй като към момента на постановяване на актовете, липсва законов регламент на производството по несъстоятелност. Не обуславят поддържаното противоречие и останалите цитирани решения. Във връзка с тях, освен, че не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като такива не са извадените от контекста на мотивите цитати на решението на въззивният съд, не са поддържани и доводи във връзка с идентитет на фактическата и правна обстановка по общо цитираните съдебни актове на ВКС, които да обосновават твърдението, че е налице противоречие при разрешаването на такъв въпрос. Въззивният съд е разгледал подробно заключението на вещото лице, в това число е отчел значението на коефициентите за обща и незабавна ликвидност, при съобразяване на изискванията на чл.608 ТЗ. Следователно, съдът не се е отк. л от посоченото като практика разбиране, относно това кои показатели следва да вземе предвид при определяне на неплатежоспособността на длъжника, респективно нейната начална дата. Или не се обосновава довод за наличие на противоречива практика не само с оглед вече изложеното, но и поради обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата правят различни правни изводи, още повече, че и според касатора те извеждат тези изводи, с оглед обективни критерии, чието правилно приложение, обаче е въпрос неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Разбиранията на страната по приложимостта на обсъжданите правни категории не са обвързани с нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а сами по себе си съставляват доводи за неправилност на съдебния акт, т.е. относими са към чл.281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване. В тази връзка ирелевантни за производството по чл.288 ГПК са и пространно изложените оплаквания за неправилност на обжалваното решение, както и за допуснати нарушения от първостепенния съд, по доводи, които не са били заявени за разглеждане от въззивната инстанция, тъй като на касационен контрол подлежи единствено акта на въззивния съд.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №242 от 07.12.2009г. по т. д.565/09г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: