О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 37/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. – гр. П. срещу решение №205 от 02.10.2008г. по гр.д.343/08г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №119 от 10.05.2008г. по т.д. 86/07г. на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от О. – гр. П. против “Х” О. – гр. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключения между страните договор за покупко- продажба от 15.12.1997г. с предмет – предприятието, регистрирано като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование- “Х“ ЕО. – гр. П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения отразени в баланса му към 31.10.1997г.
Ответникът по касация- “Х”О. – гр. П., чрез пълномощника си е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационната жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд със своето решение е относно възможността нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ да се прилага винаги когато купувача изрази желание за това по отношение на приватизационни сделки с общинско имущество, като този въпрос бил решен в противоречие с приложени решения на ВКС и ВАС.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е приел неоснователност на предявения от О. – гр. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради това, че осъщественото от ответника по спора плащане с компенсаторни непарични инструменти е погасило задължението му по договора за продажба, сключен между страните по реда на чл.35 ЗППДОП / отм./. Прието е още, че възможността по чл.8, ал.3 ЗОСОИ е предоставена изцяло в полза на купувача, като той може да упражни правото си на избор по какъв начин да погаси задължението си, а обсъжданата норма, съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД съставлявала основание за изменение на процесния приватизационен договор, доколкото са налице предпоставките й.
Поддържаният от касатора въпрос е съществен, поради това, че е в пряка относимост към решаващите мотиви на въззивния съд и определя изхода на спора, като освен това същия е разрешен в противоречие със соченият и приложен съдебен акт- решение № 267 от 26.05.2004г. по гр.д. 1699/03г. на ВКС на РБ, тъй като с него е прието в същата хипотеза и при идентична фактическа обстановка, т.е. при еднородност на случаите, точно обратното – изведена е липса на погасителен ефект по отношение задължение, произтичащо от приватизационна продажба на плащане осъществено по реда на чл.8, ал.3 ЗОСОИ с непарични компенсаторни документи, без съгласие на кредитора по сделката. Доколкото в другото приложено решение на ВКС – по т.д. № 279/05г. от 06.06.2006г. е обективиран същия извод като този направен от решаващият състав във връзка с поставения съществен материалноправен въпрос, то е налице и противоречива съдебна практика. Следователно, установени са предпоставките по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Следва да се отбележи, макар и ирелевантно за крайния извод относно наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, че приложените решения, обективиращи практика по административни дела на ВАС са неотносими към предпоставките на цитираната разпоредба.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 6355.98лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2008г. по гр.д.343/08г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- О. – гр. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 6355.98лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: