О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 15,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 728/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. С. от гр. С. срещу решение № 178 от 16.03.2009г. по т.д.1729/07г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Я. Е. В. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е посочил общо, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос / без да бъде конкретизиран/, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, конкретния казус бил решаван противоречиво от съдилищата – СГС и САС и конкретния спор бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По така посочените твърдения е поддържано, че решението било постановено в противоречие с приетото по решение №26 от 24.03.2005г. по гр.д. 1143/03г. на ВКС, ІІ г.о., по което било обосновано, че между страните била налице облигационнна връзка по договор за заем във връзка, с който бил издаден и запис на заповед, а в разглеждания случай САС приел, че имало договор за заем – за покупка на два броя влекачи, т.е. две правоотношения, които били свързани с различни суми. Така е обосновано основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Развито е и разбиране, че съдилищата, разглеждащи спора, приели различни правни изводи, поради което било налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Възпроизведен е и текста на нормата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
С оглед тези фактически данни, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата релевантния материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефининира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Поради това, той няма относимост към интерпретацията на фактическите данни и доводи за неправилност на съдебния акт. Противоречието със сочената казуална практика на ВКС / включена в чл.280, ал.1,т.2 ГПК, а не в т.1 както неправилно счита касатора/, както и наличие на противоречива практика на съдилищата се извежда именно от различното, противоположно разрешаване на този въпрос. Дори и да се приеме, че от изложението може да бъде изведен правния въпрос за съотношението между абстрактния характер на записа на заповед и каузалното отношение във връзка, с което той е издаден, който не е свързан с решаващия извод на съда и поради това не е релевантен, то също не само поради това не се установява наличие на предпоставките по чл.280,ал.1, т. 2 ГПК, тъй като не е налице противоречие между разрешаването му от въззивния съд и разрешенията дадени от ВКС, а тъкмо обратното. В съответствие с приетото по приложеното решение на ВКС за това, че позоваването на записа на заповед за установяване на договор за заем има значение на доказателствен факт, а не на юридически факт, относим към основанието на иска, въззивният съд е разгледал установените по делото факти и е обсъждал приложения запис на заповед именно като доказателствен факт, като преценката му за установяване на липсата на твърдяното наличие на договор за заем е извършвана с оглед на събраните доказателства по делото.
Дотолкова, доколкото сочените като противоречиви решения на САС и СГС не са индивидуализирани, но от общия контекст на жалбата и изложението може да бъде направен извод, че се визират решенията постановени по конкретния правен спор, то следва да се отбележи, че този довод е неотносим към настоящето производство, тъй като е ирелевантен спрямо предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспенсивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
В изложението се съдържат и общи оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт,мотивиращи довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Те обаче, са относими към неправилността на съдебното решение и се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК, каквото не обосновава и текстуалното възпроизвеждане на нормата.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване . На основание чл. 78, ал.2 ГПК на ответника по касация – Я. Е. В. следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 1780лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 16.03.2009г. по т.д.1729/07г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Г. С. от гр. С. да заплати на Я. Е. В. от гр. С. направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 1780лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: