О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 02.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 32/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Т”ООД- гр. К. против решение от №359 от 07.08.2008г. по гр.д.197/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №267 от 19.12.2007г. по гр.д.257/2007г. на Кърджалийски окръжен съд, в обжалваната му част, с която е бил уважен частично предявения от Р. М. Б., Б. С. Ю. и С. С. Ю. от гр. К. против “Т”О. – гр. К. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 29000лв. – представляваща цена на недвижим имот по предварителен договор за продажбата му с дата м. V. 2001г. и нотариална заверка от 01.06.2001г. В останалата част до пълния предявен размер 30000лв. този иск е отхвърлен, отхвърлен е и иска на ищците с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД. В отхвърлителната част решението на първостепенния съд не е било предмет на въззивното производство, тъй като висящността на спора е била възобновена само по въззивна жалба на дружеството.
Ответниците по касация- Р. М. Б., С. С. Ю. и Б. С. Ю. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че апелативния съд се е произнесъл по важни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, възпроизвел е текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК и е квалифицирал основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържал е още, че съдът бил постановил решението си при съществени процесуални нарушения, като не обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Не бил обсъдил и възражението на страната, за произнасяне на първостепенния съд по непредявен иск. Това било негово процесуално задължение, което не било изпълнено в противоречие с практиката на ВКС. Изброени са решение № 1347/04.05.1982г. по гр.д. 794/83 на ВКС, ІІ го., решение №294/05.06.2002г. по гр.д.123/01г. на ВКС, І г.о. и решение 2128/23.04.1983г. по гр.д. 1567/83г. на ВКС, ІІ г.о. Посочено е още, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът е приел, че не е необходимо да има решение на общото събрание за да бъде сключен предварителен договор за продажба на недвижими имот – собственост на търговското дружество и са изброени решение № 11 от 20.06.1995г. по гр.д. 11 /95 на ВКС, V г.о. и решение №619/01.04.1999г. по гр.д. 27/99 на ВКС, V г.о. Поддържано е и това, че неправилно бил приложен материалния закон- нормата на чл.141, ал.2 изр.3 ТЗ, без да бъде съобразена с чл.141, ал.1 ТЗ.
С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел частична основателност на предявения от Р. М. Б., С. С. Ю. и Б. С. Ю. иск, поради това, че между ответника и наследодателя на ищците е бил налице валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, продавачът по него- дружеството – въззивник е изпаднал в забава и съответно е установено правото на изправния купувач да иска връщане на даденото от него по договора.
Касаторът не обосновава приложно поле на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК. Обсъждането на събрания доказателствен материал и допуснатите, според касатора процесуални нарушения се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. Страната не е формулирала същественият материалноправен респ. процесуалноправен въпрос във връзка със сочените процесуални нарушения, за който твърди, че е разрешен в противоречие с приложените решения, а от своя страна тези решения третират различна правна проблематика, несвързана с мотивите на въззивния съд – така ППВС№1/74г. разглежда проблемите свързани с приложение на чл.29, ал.1 СК, решение № 2*2г. на ВКС, І г.о. има за предмет иск за делба на съсобствена сграда, а решение 1347/83 на ВС, ІІ го.- има за предмет определяне на издръжка по реда на чл.79 СК. Следователно, при липса на обективен идентитет и формулиран съществен въпрос не може да бъде обсъждано и поддържаното противоречие.
Развитите доводи на касатора относно неправилност на изводите на въззивният съд за това, че не било нужно решение на ОС, за да се сключи предварителен договор за продажба на недвижим имот – собственост на дружеството, също са ирелевантни към настоящето производство, тъй като оплакванията за неправилност на съдебния акт са такива по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. Решаващият състав е приел, че процесния предварителен договор не е нищожен на основание липса на предхождащо упълномощаване на управителя с решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, тъй като сделката би била недействителна само в хипотеза на липса на представителна власт на действуващия от името на продавача, управител, какъвто не бил разглеждания случай,като това дали е действувал без предхождащо решение на ОС било релевантно само във вътрешните му отношения с дружеството и било без значение за третите лица/141, ал.2 ТЗ/. При тези фактически данни, дори и ако се приеме, че съществения материалноправен въпрос засяга общо посоченото от касатора като определяне на обема на представителна власт, то не е налице поддържаното противоречие, тъй като приложените в тази връзка решения на ВКС нямат относимост към така поставения общо въпрос: така решение № 11 /95г. разрешава въпрос относно компетентния орган, който може да взема решения за участие в търговски дружества, а решението по 27/99г. на ВКС, V г.о. разглежда въпроса относно компетеността на общото събрание на съдружниците в О. при разпореждането с дружествени дялове и приемане на нови съдружници. Или сочените от касатора като противоречащи на приетото от въззивния съд правни изводи са направени във връзка с различни правни спорове и не обосновават поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване и твърдението, че неточното приложение на материалния закон създава “опасност за правилното развитие на правото и предпоставки за правна несигурност в търговския оборот”. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от №359 от 07.08.2008г. по гр.д.197/08г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: