О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 06,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №170/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против решение от 02.11.2009г. по гр.д.3281/09г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- И. Р. П. от гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил чл.280, ал.1 т.2 ГПК, като е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос „решаван диаметрално противоположно от съдилищата”, „касаещ основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия на абонат за изминал период, от страна на електроразпределителното дружество”. Посочил е общо, че „ в единия случай” съдилищата приемали, че изготвения протокол бил частен свидетелствуващ документ, изготвен едностранно от лица, които били в трудово правоотношение с дружеството и по тази причина не се ползвал с обвързваща доказателствена сила. В „другия случай”се приемало, че предвидената в действащите Общи условия на договорите възможност, констатираните с протокол данни да бъдат „ скрепени” с подписите на двама свидетели, „ представлявало изрична уговорка между страните и не противоречало на добрите нрави”. Касаторът е развил своето становище по основателността на иска, като е изложил и кратки съображения за неправилност на изводите на въззивния съд. В заключение е поставил въпроса „касаещ основанието за възникване на спорното вземане, представляващо корекция в сметките за електроенергия на абонат за изминал период от страна на електроразпределителното дружество, както и има ли право ел. разпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период”. Посочено е лаконично, че така формулирания въпрос противоречал на решение № 1086/07г. на СГС и решение №2862/07г. на СГС. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, който за да приеме основателност на предявения иск е мотивирал неприложимост към разглеждания случай на Общите правила, с оглед неустановеност на влизането им в сила спрямо процесния период, а оттам и подробно е обоснована липса на нормативна възможност за едностранно изменение на договора между страните, не установяват самостоятелно основание за касационно обжалване. Както бе посочено, дори и поставените въпроси, макар и неизведени от решаващите изводи на съда да бъдат приети за релевантни, то тяхното формулиране съставлява само очертаване на общото основание за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, освен това обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение е разрешил точно определен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора в противоречие с разрешаването на същия въпрос в конкретни влезли в сила актове на съдилищата / подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.3 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / при изрично излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие, с оглед твърдян фактически идентитет на хипотезите. В тази връзка следва да се отбележи, че не решението, а само конкретно поставен правен въпрос следва да бъде решен противоречиво в сравняваните съдебни актове. Приложеното решение по гр.д. 2862/07г. на СГС, доколкото няма данни да е влязло в сила не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Другото приложено решение по гр.д. 1086/07г.на СГС не е било обсъждано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като касаторът не е посочил конкретно в какво, според него се изразява поддържаното противоречие и тъй като приложеното решение на СГС третира различна фактическа обстановка – свързана с приложимост на Общите условия и оттам с установеност, според състава, на вземането, докато в разглеждания случай такъв решаващ извод не е правен, се налага извод, че липсва фактически идентитет на разглежданите хипотези, поради което и приложеното решение е ирелевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развитото разбиране на страната относно тълкуването на Общите условия за продажба на ел. енергия, както и доводите за неправилност в тази насока на въззивното решение нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като съставляват оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се квалифицират по чл.281 ГПК.
С оглед изложеното страната не е установила предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.11.2009г. по гр.д.3281/09г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД – гр. С. да заплати на И. Р. П. от гр. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: