О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 09.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 521/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. “ Е. – Б- И. Б. ” – гр. П. срещу решение № 214 от 18.03.2008г. по гр.д.90/08г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение №1154 от 23.11.2007г. по гр.д. 390/2005 на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от Г. Ц. К. против ЕТ“ Е. – Б- И. Б. ” – гр. П. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Ответникът по касация- Г. Ц. К. от гр. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е посочил като основание за допускане до разглеждане по същество на касационната му жалба разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изброил е решения на ВС и ВКС, а именно – ТРОСГК № 142-6/54г., решение №1234/55г. по гр.д. 3335/55г. на ІV г.о., решение №2096/67г по гр.д. 1398/67, на І г.о. , решение № 286/85г. на ІІ г.о. , решение №166/2002г. по гр.д. 697/02 на ВКС , ІІ г.о., решение №417/04 и решение №138/05г. и двете на ІІ г.о. като ги е приложил. В тази връзка лаконично е уточнил, че на страница 3 от обжалваното решение, съдът бил приел, че сключения между страните договор не е прекратен, тъй като липсват данни да е развален по съдебен ред, което било в противоречие с цитираната съдебна практика и недопустимо за договори с облигационно и без вещноправно действие.
Касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е посочил съобразно изискването на нормата съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос, който се дефининира като определящ решаващия извод на съда и обуславящ изхода на спора. Противоречието със сочената задължителна и трайна практика на ВС и ВКС се извежда именно от противоречивото разрешаване на този въпрос. Дори и да се приеме, че страната е поддържала като такива общо формулираните въпроси относно иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, изведени от обхвата на задължителната преценка, осъществявана от съда за основателност на предявения иск, като: наличие на предварителен договор, който да обвързва страните, изправност на страната която иска изпълнение, ред за развалянето на предварителните договори с предмет недвижим имот / вж. молба- приложение към касационната жалба/, то те не са обвързани от конкретни доводи, свързани с противоречиво дадено разрешение от въззивния съд по тях, нито е поддържана връзка с конкретно посочена практика на ВС или ВКС, които водят до извод за обосноваване на приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК. Приложените решения на ВС и ВКС /изброени по-горе/,в по-голямата си част съдържат разрешение за това, че предварителния договор с предмет – недвижим имот не може да бъде развалян по съдебен ред. С този довод и касаторът е обосновал тяхната относимост към производството по чл.288 ГПК. Това разрешение, обаче не е свързано с решаващите мотиви на въззивният съд. Съставът на Пазарджишки окръжен съд е изложил общо разбиране, че развалянето на договор по чл.19, ал.1 ЗЗД, следва да се осъществи по съдебен ред, тъй като има за предмет недвижим имот, а касаторът е извадил този довод от общия контекст на мотивите. Това разбиране на решаващия състав, макар и неправилно, не налага извод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е обуславящо по отношение на изхода на спора и поради това дори и в противоречие със сочената задължителна и трайна практика не обосновава допустимост на касационното обжалване. Извода произтича от това, че конкретен решаващ мотив на въззивната инстанция, за да приеме, че предварителния договор между страните не е прекратен, е липсата на спор, съобразно представените нотариални покани, относно факта, че с влязъл в сила съдебен акт е прието, че договора от 18.07.1998г. не е прекратен, от което пряко е изведено, че същия има действие и към настоящия момент. Този извод, обоснован от състава с фактите по конкретния правен спор е относим към постановения правен резултат, и следователно е решаващ в случая.
В молбата- приложение се съдържат и общи оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, които са относими към неправилността на съдебното решение и се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 18.03.2008г. по гр.д.90/08г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: