О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 29,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 754/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. А. от гр. М. против решение от №468 от 19.05.2009г. по гр.д.665/09г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 15.01.2009г. по гр.д.178/2007г. на Монтански окръжен съд,за уважаване на предявения от “ П. М. ” – гр. Я. против касатора и ЕТ”И”- с. С. иск с правно основание чл.336 ГПК / отм./.
Ответникът по касация – “ П. М. ” – гр. Ямбол “ е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация – ЕТ”И”- с. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е посочил нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и е възпроизвел текста й. Развил е съображения свързани с неправилност на съдебния акт, в частта му, с която е мотивирана допустимост на предявения иск с правно основание чл.336 ГПК / отм./, като се е позовал на обстоятелството, че спорната движима вещ, предмет на изпълнение – 754,300т. пшеница му е била възложена по реда на публичната продан и той е станал по този ред неин собственик. В тази връзка е посочил, че приемайки обратното въззивният съд и първостепенния съд са допуснали нарушение на закона като в този смисъл били решение №615/58г. и решение №2797/73г. на ВС на РБ, които са приложени към жалбата. След тази констатация касационната жалба съдържа единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт, с оглед обсъждането им в контекста на становището на страната свързано с принадлежността на правото на собственост върху спорната вещ. Други доводи свързани с основанията по чл.280 ГПК не са развити.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел допустимост на предявения иск по чл.336 ГПК / отм./, изрично мотивирана с висящност на изпълнителното производство със страни ответниците по спора и с наличието на правен интерес у ищеца, който като трето лице по изпълнението и в качеството му на влогоприемател- публичен склад по смисъла на чл.8 Закон за съхранение и търговия със зърно има правен интерес да установи, че пшеницата, предмет на принудително изпълнение не принадлежи на длъжника. Въпросът с допустимостта на иска е бил предмет и на нарочно определение от 27.06.2008г., по ч. гр.д. 1273/08г. на Софийски апелативен съд, като довода за недопустимост на иска е правен в течение на цялото производство. При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не обосновава приложно поле на нормата на чл. 280 ГПК, тъй като не е формулирала релевантен материалноправен респ. процесуалноправен въпрос във връзка със сочения довод за недопустимост на иска, за който твърди че е разрешен в противоречие със сочените решения, а от своя страна тези решения третират различна правна проблематика несвързана с мотивите на въззивния съд – така и двете решения визират хипотезата на чл.372, ал.3 ГПК/отм./- по първото решение, свързана с нарушение на валутния режим от чуждестранно лице и в тази връзка присъдени суми в полза на държавата, събрани чрез насочване изпълнението върху лек автомобил, който не му е принадлежал, а с другия съдебен акт ВКС е приел, че продажбата на запорирана вещ е оригинерен способ за придобиване от купувача на собствеността върху тази вещ. Следователно, при липса на обективен идентитет и формулиран правен въпрос не може да бъде обсъждано и противоречие между тях. Освен това тези доводи не са свързани както с решаващите мотиви на въззивния съд в това число и тези по допустимостта на иска, така и със предмета на иска и с предпоставките за неговата допустимост, поради това са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК. Доводите за неправилност на съдебния акт, са относими към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Не установява основание за допускане на касационно обжалване и текстуалното възпроизвеждане на чл.280, ал.1, т.3 ГПК За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответникът по касация – “ П. М. ” Е. – гр. Я. не установява да е направил разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №468 от 19.05.2009г. по гр.д.665/09г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: