О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 87/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Д. Т. в качеството му на управител и съдружник в СД “ А. – Видео – Т. – Т. и сие” – гр. К. срещу решение № 394 от 01.10.2008г. по гр.д.479/08г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 24.03.2008г. по гр.д. 326/07г. на Кърджалийски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Г. М. Т. иск с правно основание чл.95, ал.2 ТЗ.
Ответникът по касация- Г. М. Т. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е поддържал, че изводите на въззивния съд са неправилни и в противоречие с практиката на ВКС. Посочил е още, че изясняването на въпроса за изключването на съдружник от СД – при какви законови предпоставки било допустимо било от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържал е също така, че счита, че постановеното решение било в противоречие с решение по гр.д. 2382 на ВКС, V г.о. и на решение по гр.д. 917/2000г. на V г.о.- с първото било прието, че ответник по иска по чл.95, ал.2 ТЗ било самото събирателно дружество, а не отделния съдружник, поради което “ ПАС пропуснал да забележи, че предявения иск бил без наличие на активна легитимация”, а с второто посочено решение било прието, че извършването на действия на единия съдружник без съгласието на останалите съдружници на практика съставлявало подмяна на съдружниците в СД. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Твърденията и развитите доводи свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
Страната не обосновава извод и за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 т.2 ГПК в какъвто смисъл е посочила наличие на противоречие между обжалвания съдебен акт и решения на V г.о. на ВКС Този извод произтича не само от това, че не е формулиран съществен процесуалноправен респ. материалноправен въпрос, чието противоречиво разрешаване от съдилищата обосновава приложно поле на разглежданата норма, но и неправилно е интерпретирала приетото с посочените решения,разрешаващи иск по чл.95, ал.2 ТЗ при различна фактическа обстановка и при изричното посочване в цитираното решение№1380/95г., че по иска по чл.95, ал.2 ТЗ пасивно легитимиран е виновния съдружник. В тази връзка за да остави в сила решението на първостепенния съд, въззивнният съд е приел, че претенцията не е доказана тъй като показанията на разпитаната свидетелка не са достатъчни за да бъде направен извод, че ответника не е изпълнявал задълженията си по дружествения договор умишлено или при груба небрежност. Т.е касаторът, като ищец по спора, не е установил юридическите факти относими към фактическия състав на приложимата норма- чл.95, ал.2 ЗЗД, а това обстоятелство касае конкретни фактически данни, различни от тези разглеждани по приложените дела на ВКС, поради което между тях и обжалвания съдебен акт не е налице и обективен идентитет по отношение на разглежданите въпроси.
С оглед изложеното касаторът не установява предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 01.10.2008г. по гр.д.479/08г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: