О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 704/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ С. ” О. / в ликвидация/- гр. Ш. срещу решение № 145 от 22.07.2008г. по т.д.209/08г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №28 от 16.04.2008г. по т.д.833/2007г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено, че вписаното обстоятелство с решение от 08.11.2007г. по ф.д. 287/06г. на Шуменски окръжен съд, с което съдът е постановил “вписване като собственост на съдружника – Я. К. Г. на 651 дяла от капитала на “С” О. с номинална стойност 32550лв.” е несъществуващо. В тази част и въззивното решение е предмет на подадената касационна жалба.
Ответниците по касация – Г. И. С. от гр. Ш. и “В” ЕО. – гр. К. са на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдилищата се произнесли в нарушение на закона по отношение допустимостта на исковете, липсата на правен интерес у ищците и липсата на пасивна легитимация на ответника “ С. ” О. / в ликвидация/. Недопустимостта на иска страната е обосновала с липсата, според нея на пасивна легитимация на дружеството, поради това , че нормата на чл.431, ал.2 ГПК / отм./ определя като пасивно легитимирани само лицата които се ползуват от атакувания акт – в случая решение, постановено в охранително производство или това бил само съдружника Г. , тъй като вписването установявало негови права. Като съществен е поставен и въпроса дали ликвидатора е следвало да впише дяловете на съдружника Г. , съобразно изпълнителния лист, с оглед искането отправено до него за вземане на решение на Общото събрание на съдружниците за продължаване на дейността на дружеството по чл.274, ал.1 ТЗ при условие, че имуществото на дружеството не е разпределено, което било от значение за точното прилагане на закона.
При тези фактически данни следва да се приеме, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е формулиран съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос във връзка с посочената норма, не са развити и доводи свързани с конкретното основание по т.3 на обсъждания текст. Доколкото съдът е приел, че пасивната легитимация на дружеството е обусловена от това, че по неговата партида е било извършено атакуваното вписване и след като е изложил изрични мотиви, както по отношение на легитимацията на дружеството, така и по отношение на правния интерес на съдружниците да установят несъществуването на вписаното обстоятелство в отговор на същия довод за недопустимост на иска, поддържан и пред него, то и развитите от касатора съображения имат характер на оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК, но нямат правна релевантност към производството по чл.288 ГПК. Другите поставени общо въпроси са извън контекста на решаващите изводи на съда, който е приел, че с оглед постановеното от ВКС. решение по т.д. 32/07г., с което е обоснована недопустимост на иск по чл.97, ал.1 ГПК- за признаване за установено, по отношение на дружеството- касатор, че Я. Г. притежава 651дяла от регистрирания капитал на дружеството- поради това, че действителния обем права на съдружника следва да бъде определен в производството по л. , то вписания факт не е бил установен и към датата на вписването му не е съществувал, поради което е налице неистинско удостоверяване. Прието е още, че изпълнителния титул, на който се позовава касатора е издаден на основание влязло в сила съдебно решение за признати права на Г. само по отношение на съответните на 33 дяла от капитала на “ Т. на едро и дребно П. ” О. към 19.03.2001г. дялове от капитала на О. “ С. ” – гр. К.. Следователно поставените въпроси нямат характера на съществени и поради това относими към основанията по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 22.07.2008г. по т.д.209/08г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: