О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №204/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ К. и Н. ” Е. – гр. С. срещу решение № 150 от 26.11.2008г. по гр.д.701/08г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 23.11.2007г. по гр.д. 377/05г., на СГС, в частта, с която е отхвърлен иска на С. Н. Й. срещу “ К. и Н. ” ИООД за заплащане на лихва за забава върху присъдените 5000лв. до размер на сумата 3306.17лв., вместо него е уважен този иск, като е оставено в сила решението в останалата част с която е уважен иск по чл. 79, ал.1 вр. чл.141, ал.7 ТЗ за сумата от 5000лв. и е отхвърлен този иск до пълния предявен размер от 10000лв.
Ответникът по касация – С. Н. Й. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С развитото в касационната жалба, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е поддържал, че съществения материалноправен въпрос бил за прилагане на специалните давностни срокове, съгласно разпоредбата на чл.111 ЗЗД и по-специално приложното поле на б. “в” на текста. В тази връзка е посочено, че е налице неправилно тълкуване на посочената норма и нейния предметен обхват. Развити са общи доводи за значимостта на този въпрос за развитие на правото, мотивирано с развитието на търговско икономическите отношения, липсата на доктринерна определеност на правния характер на вземането, произтичащо от договор за управление. Развито е подробно разбирането на касатора за вида и характера на това вземане. Посочено е, че становището на въззивната инстанция било неправилно, тъй като съдът приел наличие на печалба като условие обуславящо вземането и уговорените плащания на дял от печалбата нямали периодичен характер, тъй като не били безусловно определени, а изискуемостта им възниквала от бъдещо несигурно събитие – реализиране на печалба. Посочено е още, че касаторът приемал обратното, тъй като считал, че характера на вземането за тантием се определял периодично, поради факта, че представлявал повтарящо се еднородно плащане през определен период от време- а именно всяка година след изготвяне на счетоводния баланс. Поддържано е и това, че въпросът за прилагане на специалните давностни срокове бил от значение за развитие на правото, не само поради липса на съдебна практика, но и поради възможността за неточното прилагане на законовата разпоредба. Била налице необходимост от категорично изясняване на периодичния характер на тантиемата, с оглед развитието на търговските отношения.
Като съществен материалноправен въпрос, касаторът е поставил въпроса за прилагане на специалните давностни срокове и конкретно приложното поле на чл.111, б. “в” ЗЗД, поставен в контекста на обсъждана от него неправилност на изводите на съда, който за да отхвърли направеното възражение за погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за 5000лв. е приел, че макар и задължението за заплащане на дял от печалбата да произтича от мандатния договор сключен между страните, то този факт не води до извод, че с него е уговорено месечно възнаграждение, тъй като правоотношението между страните не е трудово. Направен е извод, че уговорените плащания нямат периодичен характер, тъй като не са безусловно определени, а поставени в зависимост от реализиране на печалба от дейността на дружеството- едно бъдещо несигурно събитие. По тези мотиви е възприето, че приложима за дължимостта на тантием в случая е общата петгодишна давност. Дори и да се приеме, с оглед тези мотиви, че страната е формулирала валидно съществен въпрос, то само той не е условие за допускане на жалбата до касационно обжалване, тъй като чл.280, ал.1 ГПК изисква и наличие на предпоставките на една от лимитивно очертаните хипотези на т.1-3 на текста. В случая страната се позовала на наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. За да е налице основание по цитирания текст, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не обосновава доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Развитите от касатора доводи са свързани единствено с неправилност на обжалвания съдебен акт и следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288ГПК. В тази връзка не обосновава довод за приложно поле на нормата и застъпеното различие между правните изводи на съда и становището на страната, свързано с направеното възражение за давност. Освен това, разпоредбата на чл.111, ал.1 , б.”в” ГПК е с изяснено съдържание и е била предмет на тълкуване както на нормативната така и на ненормативната практика на ВС респ. ВКС. Вземането за тантием, като произтичащо от договорна обусловеност също се свързва с конкретната хипотеза разгледана от въззивния съд, поради което не обосновава извод за тълкуване на правна норма, която е непълна или неясна.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 26.11.2008г. по гр.д.701/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: