О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 414
гр.София, 21.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч. т.дело под N234 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. „ Б. – Т. и С. ” – с. Т., обл. Враца против протоколно определение от 12.02.2010г. по гр.д. №893/09 г. на Врачански окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.182, б. „ г” ГПК / отм./.
Върховният касационен съд, състав на І т.о. след като обсъди данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Врачански окръжен съд е спрял производството по разглеждания от него, по реда на чл.218з ГПК / отм./, спор на основание чл.182, ал.1 б. “г” от ГПК. Определението е мотивирано с наличие на съотношение на преюдициалност на висящото производство по чл. 402, ал.2 ГПК – искане за отмяна на възбраната върху процесните имоти спрямо производството образувано пред въззивният съд по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ – за признаване за установено съгласно чл.346 вр. чл.420 ГПК /отм./, че собствените на ответника недвижими имоти / подробно описани в исковата молба/обезпечават задължението на ЧЗ. „ Доверие” – с. Т. към С. „ Б. Т. и сие „ –с. Търнава., като е прието, че са налице предпоставките на чл.182, ал.1 б. “г” ГПК / отм./.
Жалбата е неоснователна.
Производството пред Врачански окръжен съд е образувано по реда на чл.218з ГПК / отм./- по въззивна жалба на С. „ Б. Т. и сие „ –с. Търнава срещу решение № 8/25.05.2008г. по гр.д. 250/08г. на Районен съд – гр. Б., с което е бил отхвърлен предявения от дружеството против З. „ Т. 2007”ЕООД – с. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК / отм./ – за признаване за установено между страните, че съгласно чл.346 вр. чл.420 ГПК /отм./, собствените на ответника недвижими имоти / подробно описани в исковата молба/обезпечават задължението на ЧЗ. „ Доверие” – с. Т. към С. „ Б. Т. и сие „ –с. Търнава. Въззиваемият е поискал спиране на въззивното производство, с оглед образуваното производство пред Районен съд – Б. С. по негово искане за отмяна на обезпечението, допуснато от същия съд на 22.10.2003г. по ч. гр. д. 408/03г. Поддържал е, че това производство е приключило с отказ на съда да отмени допуснатото обезпечение, но към този момент висящността му е възобновена, с оглед подадената от него частна жалба, препис от която е представил. На това основание, съдът е извършил преценка за съотносимост на преюдициалност на производството по отмяна на обезпечението спрямо предявения иск и е постановил обжалваното определение. Разпоредбата на чл.182, б. „г” ГПК / отм./императивно определя процесуалните предпоставки, при които съдът може да спре производството по висящото пред него дело, а именно – когато в същият или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съобразно употребеното родово понятие в нормата / „дело”/следва да се приеме, че характера на производството по обуславящото дело няма правна релевантност спрямо спиране на производството по обусловеното дело и то може да бъде както спорно, така и охранително. В тази връзка определението, с което приключва искане по чл.402 ГПК би обективирало настъпването на юридически факт, относим към висящото спорно производство, променящ фактическата обстановка по него и съответно правата на страните, от което се извежда и налична преюдициалност на този факт спрямо разрешаването на обусловения спор. В случая отмяната на наложената обезпечителна мярка, съставлява именно такъв юридически факт, който би могъл да предопредели изхода на заведения иск по чл.97, ал.1 ГПК. Правилно, с оглед така установеното и висящността на производството по ч.гр. д. № 408/03г. на РС – Б. С. / предвид подадената частна жалба срещу определението постановено по него/ с предмет- отмяна на наложената върху процесните имоти възбрана, въззивният съд е направил преценка за обусловеност на предявения иск с оглед спецификата му, отчел е неговата правна дефинитивност и обвързаността на фактическия му състав от осъществяването на определен юридически факт – предмет на производството по чл.402ГПК – а именно – валидно наложена възбрана върху процесните имоти, тъй като предмет на установяване по иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./е правото на ищеца на принудително изпълнение върху възбранените недвижими имоти, собственост на ответника, придобил ги след налагане на възбраната от длъжника- загубил своята правосубектност и не оставил правоприемници. Правилно, в тази насока е извършена и преценка за преюдициалност на факта за наличие на възбрана върху спорните недвижимости, тъй като от установеността му се извежда и наличието на активната материалноправна легитимация по иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./.
Следователно, с обжалваното определение съставът на Врачански окръжен съд не е нарушил закона и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.02.2010г. по гр.д. №893/09 г. на Врачански окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.182, б. „ г” ГПК / отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: