Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
гр.София, 06.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря: Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 341/2008 година.
Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на Б. А. Р. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ Р. турист – Б. Р. ” – гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение №264 от 22.05.2008г. по т.д. 592/2007г. на В. касационен съд, ТК, І т.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна – “ Т. дружество” Б. скали” – гр. Б. е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І т.о., за да се произнесе взе предвид следното :
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.4 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима.
С решение от 22.05.2008г. по гр.д.592/07г. състав на Върховния касационен съд, І т.о. е отменил решение от 10.07.2007г. по гр.д. 616/07г. на В. окръжен съд и оставеното в сила с него решение от 07.06.2006г. по гр.д. №60/2005г. на Б. районен съд и по същество е отхвърлил частично предявеният от Е. “ Р. Т. – Б. Р. “ срещу Т. д. “ Белоградчишки скали” – гр. Б. иск за сумата 9000 лв. – представляваща част от стойността на разходи за подобрения и оборудване основаващи се на договор за наем, сключен на 01.12.1991г.
С подадената молба за отмяна, молителят е поддържал, че са налице постановени решения – по т.д. № 321/2006г. на ВКС, ІІ т.о. и т.д. 777/2005г. на ВКС, ІІт.о., с които са били оставени в сила въззивните решения за уважаване на предявените при условията на частичност искове за сумите 5500лв. и 30 000лв., съставляващи част от глобално вземане, каквато част е и претендираната в разглежданото производство сума. Поддържа се още, че така посочените решения постановени между същите страни, противоречат на решението, предмет на отмяна, тъй като приетото за установено с тях по отношение на правопораждащите общото вземане факти било задължително за страните и за съда, който разглежда последващо предявения частичен иск. Поради това, страната счита, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и моли да бъде отменено като неправилно атакуваното решение.
Отмяната на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.303,ал.1, т.4 ГПК, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна и съставлява извънредно средство за контрол, приложимо срещу влезли в сила решения, които обвързват страните със своите правни последици, рефлектират пряко в тяхната правна сфера и установяват изключващи се права, преклудиращи възможността да бъдат реализирани така както са признати със съдебните актове. В разглеждания случай и с оглед така определената дефинитивност не е налице обективен идентитет между обсъжданите дела, поради което и атакуваното решение не може да бъде отменено по реда на извънинстанционния контрол. Този извод произтича от правната същност на частичния иск, който се определя като заявен само за част от претендиращото притезание. Когато е уважен такъв иск силата на пресъдено нещо се разпростира единствено върху съдебно предявената част от вземането, непредявената /като непроверена в исков процес/ не се ползува с типичните последици на влязлото в сила съдебно решение. Следователно, предмет на делото е само част от спорното право, на която част съответствува и предмета на съдебното решение. След като не е налице отвод за пресъдено нещо по отношение на предмета на спор, то и липсва идентитет по отношение на този предмет при различните дела, образувани за части от глобално вземане. В този смисъл са и разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК№1/2001г. на ВКС на РБ / мотиви/. Или не се установяват предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради което, подадената молба за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 1000лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на І т.о
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. А. Р. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ Р. турист – Б. Р. ” – гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение №264 от 22.05.2008г. по т.д. 592/2007г. на В. касационен съд, ТК, І т.о. на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
ОСЪЖДА Е. “ Р. турист- Б. Р. ” – гр. К. да заплати на Т. д. “ Белоградчишки скали” – гр. Б. направените разноски в размер на 1000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: