1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
С., 26,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 866/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 24/31.01.2014 г. по ч. т. д. № 24/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което се потвърждава определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. № 20/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по ч. т. д. № 20/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и за указване на Търговския регистър при А. по вписванията да извърши исканото вписване на обстоятелства по партидата на [фирма]. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение Бургаски апелативен съд е приел, че в гражданското законодателство няма предвиден ред за обжалване на техническите действия на длъжностните лица по изпълнение на акта на съда за спиране на регистърното производство по чл. 19, ал. 5 ЗТР.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по допустимост към частната жалба, жалбоподателят е поставил следните въпроси: 1. „Подлежат ли на обжалване действията на длъжностните лица по регистрацията при Търговския регистър към А. по вписванията, в случаите, когато е вписано спиране на регистърното производство ?”, 2. „Налице ли е правно основание за вписване на спиране на регистърното производство въз основа на обезпечителна заповед, в която не е изрично посочено, че спира производството по конкретното заявление, а е постановено спиране на производството по предходното заявление ?” и 3. „Какви са правните способи за защита на трети лица срещу незаконосъобразни действия на длъжностните лица по регистрацията в случай на спиране на регистърното производство ?”. Посочил е селективните критерии на т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и е приложил определение № 3993 от 25.07.2011 г. по адм. д. № 1784/2011 г. на Административен съд Варна /което не притежава характеристиките на „практика на съдилищата” по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/.
По отношение на първия поставен въпрос следва да се отбележи, че той изпълнява първата от двете кумулативни предпоставки за допускане до касационно обжалване обусловил е изводите на въззивния съд и е включен в предмета на спора. Въпреки това не е налице следващият критерий, въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая законът е ясен и няма противоречие в практика, че не подлежат на обжалване действията на длъжностните лица по регистрацията при Търговския регистър към А. по вписванията. На обжалване подлежи отказът на длъжностното лице по регистрацията за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване, както и е предвиден специален ред за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, няма обаче предвиден ред за обжалване на техническите действия на длъжностните лица по регистрация.
Въпросите относно това налице ли е правно основание за вписване на спиране на регистърното производство въз основа на обезпечителна заповед, в която не е изрично посочено, че спира производството по конкретното заявление и относно правните способи за защита в конкретния случай, нямат отношение към решаващите съображения на въззивния съд. Не обуславянето на изводите на въззивния съд и не включването в предмета на спора на поставените въпроси е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване.
С оглед преждеизложеното частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24/31.01.2014 г. по ч. т. д. № 24/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: