1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
София, 06.01.2014година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 4234/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Надежда Р., срещу определение № 3258/09.08.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1436/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 26841/05.06.2013 г., с което отчасти е отхвърлено заявление за издаване на заповед изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно с молбата за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 7815/2013 г. на Варненски районен съд, X. състав, по отношение на поръчителя [фирма], като един от заявените солидарни длъжници.
Жалбоподателят [фирма] моли за допускане на касационнa проверка на обжалваното определение, за неговата отмяна и постановяването на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира и направените разноски. Допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл. 417, т. 2 ГПК от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и И. Т. Т., [населено място] за сумата от 650 000 евро, представляваща част от дължимата главница от 1 334 841.26 евро по договор за инвестиционен кредит 1058/2008 от 28.08.2008 год. и сключените към него: анекс А1-1058/2009 от 23.07.2009 год.; анекс А2-1058/2009 от 23.12.2009 год.; анекс А3-1058/2010 от 24.09.2010 год.; анекс А4-1058/2010 от 26.10.2010 год.; анекс А5-1058/2010 от 18.11.2010 год.; анекс А6-1058/2010 от 09.12.2010 год.; анекс А7-1058/2011 от 28.09.2011 год.; анекс А8-1058/2011 от 27.10.2011 год.; анекс А9-1058/2011 от 28.11.2011 год.; анекс А10-1058/2011 от 21.12.2011 год.; анекс А11-1058/2012 от 31.01.2012 год.; анекс А12-1058/2012 от 29.02.2012 год.; анекс А13-1058/2012 от 30.03.2012 год.; анекс А14-1058/2012 от 27.04.2012 год.; анекс А15-1058/2012 от 30.05.2012 год.; анекс А16-1058/2012 от 29.06.2012 год. и анекс А17-1058/2012 от 30.07.2012 год., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 31.05.2013 год. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски. С разпореждане № 26841/05.06.2013 г. по гр. д. № 7815/2013 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение, постановено е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя срещу солидарните длъжници [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и И. Т. Т., [населено място], а заявлението, в частта му, с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу [фирма] е отхвърлено. Разпореждането в отхвърлителната си част е обжалвано пред Варненски окръжен съд, който го потвърждава с определението, което е предмет на настоящото производство. Аргументите на въззивния съд са, че нито в заявлението, нито в приложенията към него са представени доказателства за изявление, достигнало до поръчителя [фирма], поради което не е установена предсрочната изискуемост относно този солидарен длъжник.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят поставя следните правни въпроси: 1. „Кредиторът може ли да упражни правомощието си да обяви кредит за предсрочно изискуем с подаване пред съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение ?”, 2. „Предвидената възможност за връчване на съдебни книжа по телефон, съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК, следва ли да се вменява като задължение на връчващия орган ? Какви са правните последици от не упражняването на съответната правна възможност и водят ли до опорочаване на връчването по реда на чл. 47 или 50 ГПК?”, 3. „При връчването на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК на адресат, който виновно не е обявил в Търговския регистър към АВ реално съществуващи седалище и адрес на управление, поради което нотариусът не е имал възможността фактически да разлепи уведомление по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК, връчването счита ли се за недействително ? Обявяването в ТР към АВ на несъществуващ адрес би ли могло да се приравни на изначална липса на адрес по смисъла на чл. 50, ал. 2 ГПК с установената презумпция за връчване в съответната алинея ?” и 4. „При нотариално удостоверяване на невъзможност за връчване по смисъла на чл. 47 ГПК поради липса на съществуващ административен адрес съдът обвързан ли е по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК от удостоверените от нотариуса обстоятелства или съответната страна в съдебното производство е следвало да представи доказателства относно констатираните от нотариуса факти и обстоятелства ?”.
Относно първият въпрос частният жалбоподател е посочил селективният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е приложил решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., на IІ т. о. на ВКС. Цитираното решение, с което е прието, че предсрочната изискуемост е настъпила с депозиране на исковата молба, съответно с молбата по чл. 237, б. „в” ГПК (отм.), е прието при различен съдопроизводствен ред, различен от този по заповедното производство. Освен това, главният въпрос по приложеното решение е относно това от кой момент тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а не относно настъпването на предсрочната изискуемост. Т. е. твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице.
По въпрос втори [фирма] е посочило хипотезите на т. 1 и т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГПК и е приложило решение № 27/13.03.2009 г. по т. д. № 752/2008 г., на IІ т. о. на ВКС, а по въпрос трети и четвърти – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с така поставените въпроси следва да се отбележи, че те са включени в предмета на делото пред въззивния съд, разгледани са от него, но въпреки това не са от обуславящо значение за изхода на спора. Въведени са като допълнителни въпроси само за пълнота на изложението и не са от значение за потвърждаването на първоинстанционното разпореждане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби съответно на частните касационни жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая въпросът обусловил изводите на въззивния съд е свързан с липсата на представени доказателства пред първата инстанция за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита по отношение на [фирма].
С оглед преждеизложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3258/09.08.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1436/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: