3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
София, 02,07,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2668/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Д., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. И. Б. – САК, срещу определение № 310/06.02.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4157/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение от 08.08.2012 г. по т. д. № 2647/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, 6-15 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по т. д. № 2647/2012 г. на Софийски градски съд между Г. А. Д., [населено място] и [фирма], [населено място], поради недопустимост на предявените искове в частта относно искането за произнасяне на съда с решение за: изключване на съдружниците Е. М. и М. М., както и освобождаването на Е. М. от длъжността управител на дружеството, вземането решение дяловете на изключените съдружници да се поемат от ищеца и указването на Агенция по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на тези промени.
Жалбоподателят Г. А. Д. поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], заявява становище в законоустановения срок, с което моли подадената частна касационна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 74 ТЗ, с която се иска решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] проведено на 17.04.2012 г. да бъдат отменени. В петитума на исковата молба, както и в допълнителната искова молба, с която се поддържат изцяло направените в исковата молба искания, ищецът – Г. А. Д. освен искането за отмяна на взетите решения е поискал и постановяването на изключването на съдружниците Е. М. и М. М., освобождаването на управителя Е. М. от длъжност, поемането на дяловете на изключените съдружници, както и указването на Търговския регистър при Агенция по вписванията на вписването на посочените обстоятелства. Именно в частта, с която е поискано постановяването на изключването на съдружниците Е. М. и М. М., освобождаването на управителя Е. М. от длъжност, поемането на дяловете на изключените съдружници, както и указването на Търговския регистър при Агенция по вписванията на вписването на посочените обстоятелства първоинстанционният съд с определение от 08.08.2012 г. по т. д. № 2647/2012 г., което е потвърдено с въззивния акт е прекратил производството по т. д. № 2647/2012 г. на Софийски градски съд поради недопустимост на горепосочените искове.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, като е приложил и съдебна практика. Въпреки това в изложението няма ясно поставен конкретен въпрос. Непоследователно в изложението са засегнати аспекти на въпроси свързани с предмета на иска по чл. 74 ТЗ, специалния характер на нормата по чл. 74 ТЗ, който дерогира общия ред по чл. 26 и следващите ЗЗД, относно срока, в който може да се иска отмяна на решението на общото събрание на дружеството, както и относно процесуалното представителството на дружеството – ответник при предявен иск по чл. 74 от управителя. Настоящият състав на първо отделение на ВКС, счита, че поставените въпроси са неотносими към въпросите разгледани от предните инстанции, освен това по така поставените въпроси няма противоречива практика на ВКС. Съгласно точка 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи жалбоподателят, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания акт.
Въпреки това с оглед пълнотата на изложението следва да се отбележи, че на обжалване по реда на чл. 74 ТЗ подлежат всички решения на общото събрание на дружеството, но съдът не би могъл по никакъв начин да замести волята на общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган, а единствено при отмяна би могъл да даде задължителни указания на общото събрание на дружеството относно тълкуването на законите, устава или учредителния договор.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 310/06.02.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4157/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: