Определение №383 от 6.6.2013 по ч.пр. дело №2428/2428 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383

С., 06,06,2013 година

Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2428/2013 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. М. в качеството му на [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат И. М. против определение № 839 от 20.03.2013 г. по ч. т. д. № 337/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от адвокат И. М. като пълномощник на [фирма] частна жалба против определение № 164 от 29.01.2013 г. по т. д. № 1025/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 374 ГПК са допуснати приложените по делото писмени доказателства и е насрочено делото за открито заседание, като недопустима и е прекратено образуваното ч. т. д. № 337/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба заявява становище за оставянето й без разглеждане като недопустима.
ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, Пловдивски апелативен съд е приел, че първоинстанционното определение не прегражда разглеждането на делото, не е предвидено и изрично в ГПК обжалване на същото, поради което частната жалба е приета за недопустима, оставена е без разглеждане и е прекратено производството по делото. Настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд определение е правилно. В ГПК законодателят изрично е предвидил кои определения подлежат на обжалване. Принципът залегнал в закона е обжалваемост на определенията, с които се прегражда развитието на делото и на тези, за които изрично е предвидено обжалване. Тези, които не подлежат на самостоятелно обжалване /така наречените определения по администриране на делото/, подлежат на контрол при обжалване на решението. Т. е. поради изричната лимитативност в закона на подлежащите на обжалване определения, следва безспорната необжалваемост на определенията за допускане на доказателства и насрочване на делото в открито заседание.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 839 от 20.03.2013 г. по ч. т. д. № 337/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top