ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1933/2013 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. Б., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Т. Д. против определение № 146 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3767/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. С. Б. от [населено място] против разпореждането от 08.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3437/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 2224/08.03.2012 г. по чл. 417, т.2 и изпълнителен лист, като недопустима и прекратява образуваното ч. гр. д. № 3767/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение и за изпращане на преписката на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по съществото на частната жалба на М. Б.. Тезата на процесуалния представител на жалбоподателя е, че Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по правно основание, по което не е бил сезиран, тъй като частната жалба е била по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК и аргументите за нейната недопустимост не следва да се черпят от разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК. Освен това в частната жалба са изложени съображения и че възражението по чл. 414 ГПК може да се съдържа имплицитно и в частната жалба като е представена практика на ВКС – Определение № 68 от 18.01.2010 год. по ч.т.д.№ 690/2009 год. на Търговска колегия, състав на І т.о.
[фирма] заявява становище за оставяне без уважение на частната жалба и за оставяне изцяло в сила на обжалваното определение. Другите ответници не заявяват становище в законоустановения срок.
ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Не са основателни доводите в частната жалба относно правното основание, с което е сезиран Пловдивският окръжен съд. Независимо, че формално посоченото в частната жалба правно основание е чл. 407 ГПК, правилно обжалваното определение е разгледано по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК, тъй като е безпредметно при издаване на заповед за незабавно изпълнение, да се обжалва само издаването на изпълнителния лист, без да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение.
Посоченото съображение на жалбоподателя, че възражението по чл. 414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл. 419 ал.1 ГПК т.е. да бъде депозиран единен документ е правилно. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика (Определение № 68 от 18.01.2010 год. по ч. т. д. № 690/2009 год. на Търговска колегия, състав на І т.о на ВКС и Определение № 65 от 26.01.2011 год. по ч. т. д. № 48/2011 год. на Търговска колегия, състав на І т.о на ВКС) и ако въззивният съд би бил сезиран с частна жалба по чл. 419, ал.1 ГПК, в която се съдържат и елементи на възражение по чл. 414 ГПК определението на Пловдивски окръжен съд би подлежало на отмяна.
Частната жалба, с която е бил сезиран Пловдивски окръжен съд, обаче не съдържа каквито и да било доводи срещу незабавното изпълнение, а е насочена само срещу издадения изпълнителния лист и срещу материалната законосъобразност на самата заповед за изпълнение – относно самото вземане и неговата изискуемост. Разпореждането, с което е допуснато издаването за процесната заповед, обаче не подлежи на обжалване – арг. чл. 413, ал. 2 ГПК и поради това частната жалба е недопустима. Вярно е, че доводите в нея по действителността на материалното правоотношение, позоваването на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и придават значение на възражение по чл. 414 ГПК, но от това следват правата по чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, но не и тези по чл. 419 ГПК.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 146 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 3767/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. С. Б. от [населено място] против разпореждането от 08.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3437/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 2224/08.03.2012 г. по чл. 417 и изпълнителен лист и е прекратено ч. гр. д. № 3767/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: