1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
С., 19,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. д. № 711/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. Д. Д., срещу определение № 2731/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3330/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение от 28.03.2013 г. по т. д. № 1009/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 3 с-в, с което се спира производството по т. д. № 1009/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 3 с-в, до решаване на т. д. № 9439/2012 г. на Софийски градски съд, VI-17 с-в.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане на жалбата по чл. 25 ЗТР по същество. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба П. А. М. ангажира становище за не допускане до разглеждане по същество на жалбата или евентуално за оставянето е без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното определение, с което се спира производството по т. д. № 1009/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 3 с-в. Въззивната инстанция приема аналогично на приетото от Софийски градски съд, че охранителното производство по конкретния отказ за спиране е в пряка връзка с предявения от П. А. М. иск по реда на чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на съдружниците за изключването му от [фирма], по който е образувано т. д. № 9439/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното изложение по допустимост към частната жалба, жалбоподателят е поставил въпроси относно компетентността на съда, пред който е висящо производството по чл. 25 ЗТР да се произнася по искане на спиране на основание чл. 536 ГПК и до това процесуално легитимирано ли е трето за производството лице да иска спиране на производството по реда на чл. 536 ГПК, както и дали е допустимо искане за спиране на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, ако исковият процес по преюдициалното правоотношение е недопустим. Като е посочил хипотезите на т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на въпросите свързани с компетентността на съда, който разглежда отказът за вписване да се произнася по искането за спиране на основания чл. 536 ГПК и процесуалната легитимация на трето за спора лица следва да се отбележи, че те са свързани с допустимостта на въззивния и потвърдения с него първоинстанционен акт. Въпреки това както компетентността на съда по охранителното производство, така и процесуалната легитимация на третото лице произтичат от закона. Чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че охранителното производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт. Т. е. ако интересите на трето лице са засегнати от вписване на определени обстоятелства, те могат да осъществят правата си по исков ред. Като при образуване на исковото производство относно спорното правоотношение подлежи на спиране охранителното производство, а не исковото. Законодателят предоставя тази възможност за вмешателство на едно трето на охранителното производство лице, тъй като то е страна по гражданския спор, който е обуславящ относно вписването на даденото обстоятелство, в случая изключването на съдружника П. А. М. и заличаването му като управител.
По въпроса дали е допустимо искане за спиране на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, ако исковият процес по преюдициалното правоотношение е недопустим следва да се отбележи, че формулираният въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд което е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване. Освен това формулираният въпрос не изпълнява и следващият кумулативен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитираното от жалбоподателя в изложението „определение по т. д. 1686/2013 г.”, като след служебна справка следва да се уточни, че става на въпрос за определение по ч. т. д. № 1686/2013 г. на I т. о. е несъотносимо към настоящото дело. В случая не са налице и предпоставките въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за развитието на правото, тъй като законът в случая е точен, ясен и непротиворечив.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е допустимо в рамките на едно производство по безспорна съдебна администрация, да се проверяват предпоставките за надлежното упражняване и съществуване на правото на иск по едно исково производство, макар и обуславящо.
С оглед преждеизложеното частната касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2731/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3330/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: