Определение №699 от 16.10.2013 по ч.пр. дело №3817/3817 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 699

София, 16,10,2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3817/2013 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Д., [населено място] с вх. № 5671/28.05.2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен и частна касационна жалба на Н. П. Д., [населено място] с вх. № 5669/28.05.2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен и двете против определение № 731 от 16.05.2013 г. по ч. гр. д. № 540/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане, обективирано в заповед № 983 от 01.12.2011 г. по ч. гр. д. № 1336/2011 г. на Районен съд Троян, с което е разпоредено длъжниците [фирма], [населено място], Н. Д. Д., [населено място], Н. П. Д., [населено място] и Д. Н. Д., [населено място] да заплатят солидарно на кредитора [фирма]: 36 726.26 лева дължими по Договор за кредит № 179 от 31.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, 1168.73 лева – представляващи договорна лихва за периода от 25.10.2010 г. до 28.10.2011 г., 282 лева – мораторна лихва за периода от 25.10.2010 г. до 28.10.2011 г., 367.26 – заемни такси, 770.89 лева – разноски по делото за платена държавна такса и 835 лева – юрисконсултско възнаграждение, като правилно и законосъобразно.
В частните касационни жалби се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Приложени са и изложения на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване.
По изложените съображения, частните касационни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Воден от горното, ВКС-І т. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. Д. Д., [населено място] с вх. № 5671/28.05.2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен против определение № 731 от 16.05.2013 г. по ч. гр. д. № 540/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. П. Д., [населено място] с вх. № 5669/28.05.2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен против определение № 731 от 16.05.2013 г. по ч. гр. д. № 540/2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top