3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
София, 12,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 938/22.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 535/2012 г. на Ловешки окръжен съд, с което се оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 3740 от 08.10.2012 г. постановено по ч. гр. д. № 1711/2012 г. на Ловешки районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС.
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Допускането на касационното обжалване основава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация не депозира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С въззивния акт е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу първоинстанционния акт, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение относно платеното адвокатско възнаграждение. Доводите на въззивната инсатанция са, че не са представени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, въпреки че в договора за правна защита и съдействие № 0797/20.09.2012 г. е уговорено, че договорното възнаграждение ще се плати по банков път.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят поставя следните правни въпроси: “Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и др.) или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено или платимо по съответния ред ( в брой или по банков път) ?” и „ Може ли да се представят доказателства за ефективно плащане на разноски от заявителя по чл. 410 ГПК пред въззивния съд, в случай че първоинстанционния съд не е уважил искането за разноски поради непредставяне на доказателства за това и може ли въззивният съд да уважи такова искане за първи път ?” .
Относно първия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден в точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. С оглед гореизложеното доводите на въззивния и първоинстанционния съд съответстват на отговора на поставения въпрос в тълкувателното решение.
Относно втория въпрос, следва да се отбележи, че той е свързан с отговора по първия въпрос. С оглед посоченото по-горе, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, т. е. за да се уважи претенцията за адвокатско възнаграждение, то трябва да е заплатено. Следва, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като законът относно момента на представяне на доказателства за плащането по банков път на адвокатско възнаграждение е ясен и непротиворечив. Представянето на доказателства относно платеното адвокатско възнаграждение трябва да се извърши заедно със самата претенция за тях и въззивният съд правилно е приел, че доказателствата не са представени своевременно.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 938/22.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 535/2012 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: