О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
С., 14,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 806/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Б. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „С. 98-С. Б.” от [населено място], срещу определение № 144 от 06.06.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 856/2011 г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на С. Б. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „С. 98-С. Б.” от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 397/27.09.2010 год., постановено по в.т.дело № 245/2010 год.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С определение на ВКС, ТК, второ отделение е оставена без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, поради нарушаване на императивната уредба на чл. 280, ал. 2 ГПК.
С оглед фактическите данни законосъобразен се явява направеният от състава на ІІ т. о. на ВКС, ТК извод, че видно от данните по делото предмет на касационната жалба е въззивното решение на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Русенския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от ищеца-касатор обективно съединени частични искове за сумите: 50 лева /като част от сумата 360 лева/, представляваща дадена гаранция по договор за наем; 1 000 лева /частично предявена от сумата 1 080 лева/-договорна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД и 1 000 лева /част от цялата сума от 1 869 лева/ стойност на извършени ремонти и подобрения в нает обект по договор за наем от 15.07.2004 год. Касационната жалба е подадена на 09.11.2010 год. по описа на Русенски окръжен съд, поради което обжалваемостта на въззивното решение следва да бъде преценявана съобразно действуващата към този момент редакция на чл.280, ал.2 ГПК от 2007 год. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК до изменението й, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., гласи „Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева.“. Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, обхваща и хипотезата когато предявеният иск е в размер на 1000 лева. В процесния случай са налице обективно съединени частични искове всеки с цена до 1000 лева и въззивното решение на Русенския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 06.06.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 856/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: