О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№302
[населено място], 18.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1068 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на Д. Н. против определение № 2484 / 26.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 3857 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия, 3 състав, с което е потвърдено определение от 08.08.2012 год. по т.д.№ 2740 / 2012 год. на Софийски градски съд ,Търговско отделение , VІ – 15 състав . Със същото е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против К. на инженерите в инвестиционното проектиране / К. / иск за отмяна на взетото от Общото събрание на организацията , проведено на 30 март – 1 април 2012 год., решение „ лица, членуващи в Съюза на строителните инженери в България да не могат да бъдат избирани в ръководните органи на К. „ , като противоречащо на Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране / ЗКАИИП / и Устава на същата . Жалбоподателят оспорва споделените от въззивния съд доводи на първоинстанционния , че искът е недопустим , тъй като ЗКАИИП не предвижда обжалваемост на тези решения, нито препраща към реда за обжалване в Закона за юридическите лица с нестопанска цел / ЗЮЛНЦ / , а чл.25 от същия е неприложим по аналогия . Жалбоподателят счита , че съдът е постановил немотивирано определение досежно причините за недопускане прилагането на чл.25 от ЗЮЛНЦ . В тази връзка навежда доводи в обосноваване причисляването на К. към юридическите лица с нестопанска цел, като се обосновава и с липсата на забрана в ЗЮЛНЦ за прилагането му спрямо професионални по характер сдружения . В евентуалност и ако не се приеме директното му приложение , обосновава предпоставки за приложение по аналогия ,основавайки се на принципа на справедливостта : еднаквото трябва да се третира еднакво и само правнорелевантни разлики водят до разлика в третирането . В аспект на последното и липсата на задължителна съдебна практика по приложението на чл.25 от ЗЮЛНЦ по аналогия , спрямо искове за отмяна решения на колективните органи на съсловни организации , страната формулира и процесуалноправен въпрос с това съдържание, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Навежда съображения за допустимо приложение по аналогия и на други закони : чл. 64 от Закон за занаятите , чл. 116 от Закон за адвокатурата , чл.60 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност , чл.53 от Закона за частните съдебни изпълнители , чл.38 от Закон за висшето образование , чл.39 от Закон за жилищно-строителните кооперации , чл.15 от Закон за народните читалища , пар.2 от Закона за политическите партии . Жалбоподателят счита , че и с оглед директното действие на конституционните норми и чл.4 ал.1 и ал.2 вр. с чл.117 ал.1 от Конституция на Република България , гарантиращ правото на защита на страната , съдът е бил длъжен да разгледа предявения иск. С тези си съображения обосновава втория си процесуалноправен въпрос : не следва ли да се приеме за допустим така предявения иск, на основание директното приложение на конституционните норми , също в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответната страна – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – не оспорва частната жалба и поддържа наличието на основание за допускането й до касационно обжалване, тъй като отговорът на поставените въпроси би бил от значение за развитие на правото , при липсата на уредба относно съдебния контрол върху решенията на Общите събрания на съсловните организации , акцентирайки на изпълняваните от К. функции в обществен интерес , както и на задължителността на членството .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
Формулираният от жалбоподателя първи процесуалноправен въпрос , свързан с обосноваване допустимостта на предявения от същия иск за отмяна решения на ОС на К. , в качеството й на съсловна организация на инженерите в инвестиционното проектиране, създадена и действаща съгласно специален закон, непредвиждащ и непрепращащ към друга законова норма , в частност – ЗЮЛНЦ , като основание за осъществяване на такава защита, е релевантен , включен в предмета на спора и обуславящ решаващите мотиви на съда, с което е покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Липсва противоречива съдебна практика , нито е обосновано наличие на непротиворечива , но подлежаща на преодоляване , като неправилна , съдебна практика в отричане приложението на чл.25 от ЗЮЛНЦ по аналогия и спрямо актовете на колективните органи на съсловни организации , основани на задължително членство и по силата на специален закон , респ. необходимост от нейно изменение или осъвременяване , предпоставено от развитието на обществените отношения или изменение в законодателството . Налице е произнасяне по този въпрос с определение № 253 / 30.04.2009 год. по ч.т.д. № 35 / 2009 год. на ВКС, първо търговско отделение, в производство по чл.274 ал.3 ГПК , при конкретен спор касаещ обжалваемост решенията на колективен орган / С. / на друга съсловна организация – Българския лекарски съюз / Закон за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина / . В определението е споделен извода , че с оглед конститутивния характер на иска за отмяна решение на колективен орган на юридическо лице , материалните и процесуалните предпоставки за предявяването му следва да са изрично регламентирани / чл.124 ал.3 ГПК / в съответния закон, уреждащ отношенията между членовете и колективния орган на юридическото лице . Според състава , разпоредбата на чл.25 от ЗЮЛНЦ не може да се приложи по аналогия . Съгласно чл.46 ал.2 ЗНА правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая , за който се цели прилагане на закона по аналогия . Т. сходство между създаването ,устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и сдружението , създавано на съсловен принцип , по силата на специален закон , в който членството е задължително – чл.9 ал.1 и ал.2 ЗКАИИП / ” корпорация на публичното право със задължително членуване „ – решение от 11.11.1998 год. по конст.дело № 28 / 1998 год. на Конституционен съд на Република България / не е налице . Настоящият състав споделя изводите в посоченото определение . Членството в юридическото лице подчинява интересите на члена на тези на самото юридическо лице, прокламирани като самостоятелен обект на защита съгласно чл.117 ал.1 от Конституцията на Република България, на чието директно приложение във връзка с чл. 4 ал.1 и ал.2 от същата се позовава ищеца – жалбоподател . Задължителният характер на членството / впрочем некасаещо проектантите с ограничена правоспособност / в случая не променя тази подчиненост . Същият е съобразен с публичноправните последици на осъществяваните от съсловните организации функции по отношение професионалната дейност на членовете им и осигурява подчиняването на упражняващите една и съща професия лица на едни и същи правила , вкл. в обществен интерес , както в случая – на „ реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване професиите „ архитект „ и „инженер” в устройственото планиране и инвестиционното проектиране „ . Недопустимо и застрашаващо именно публичния интерес е възприемането на неограничено индивидуално право на защита на членовете на такива организации по отношение решения , касаещи организацията и функционирането на самото юридическо лице . Законодателят в случая е възприел като достатъчна за осъществяването на тази защита възможността за иницииране на извънредно Общо събрание по волята на най-малко една десета от членовете на съсловната организация , вкл. ако би била желана промяна на устава , предвид неговата незаконосъобразност / чл. 17 ал.3 вр. с чл.20 ал.1 т.1 от ЗКАИИП , съответно чл.5.6 ал.3 вр. с чл.5.7 ал.1 т.1 от Устава / . ЗКАИИП съдържа и изрични разпоредби в индивидуална защита на членовете , включително съдебна защита по реда на АПК . Индивидуална защита касаеща професионалната правоспособност е изрично предвидена в чл.13 ал.3 / придобиване на проектантска правоспособност с решение на УС / , чл.14 ал.5 / отписване на проектанта от регистъра на К. при изрично предвидени в закона предпоставки / , чл.35 ал.5 на ЗКАИИП / спрямо решенията на УС налагащи дисциплинарни наказания / . С оглед преждеизложеното, несъстоятелно е позоваването на директното приложение на чл.117 ал.1 вр. с чл.4 от Конституцията по отношение защита срещу решения, касаещи правни последици за самото юридическо лице, не и конкретни такива за отделния член . Но и по този въпрос страната не е обосновала , по идентични на изложените по първия въпрос съображения , допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Прилагането по аналогия на законови разпоредби на други закони , освен ЗЮЛНЦ , не е било предмет на произнасяне от въззивния съд , а и такъв довод е наведен в частната жалба, не и формулиран като въпрос в изложението по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2484 / 26.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 3857 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , 3 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :