4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
[населено място] ,23,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и първи октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1727 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 314 / 03.12.2012 год. по гр.д.№ 460 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 153 / 17.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 608 / 22011 год. на Великотърновски окръжен съд . Със същото е уважен предявеният от Д. А. Р. против касатора иск , с прието правно основание чл. 267 КЗ , за осъждане застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата от 26 090,13 лв. , в качеството му на водач на застрахован при същото лек автомобилпо задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , причинил увреждане , за което и с уважен граждански иск в образувано наказателно производство Д. Р. е бил осъден да заплати на пострадалите физически лица обезщетение за неимуществени вреди в същия размер. Касаторът счита, че постановеното решение е неправилно , поради постановяването му при погрешно възприета правна квалификация по чл. 267 КЗ и в противоречие с материалния закон – чл.229 КЗ / действителна правна квалификация на иска / , която разпоредба и за предявяването на суброгаторен иск на застрахования към застрахователя предпоставя удовлетворяване на пострадалите от последния, изрично отричано като предпоставка за предявяването на иска от ищеца .
Ответната страна – Д. Р. – оспорва касационната жалба, като поддържа изложените от въззивния съд мотиви за неприложимост на чл.229 КЗ в правоотношението по задължителна / предвид спецификите й спрямо доброволната , уредена в Глава ХХ на КЗ / застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „ / Глава ХХІV / . Оспорва обоснованост на касационно основание за допускане на касационното обжалване в сочените от касатора хипотези на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 КЗ .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – Д. Р. – осъден в наказателно производство , в качеството на делинквент , причинил ПТП, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите лица в претендирания с настоящия иск размер , изрично потвърждавайки факта , че не е заплатил същото, претендира заплащането му от ответника, като застраховател на гражданската му отговорност на собственик на увреждащия автомобил , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „. Въззивният съд е приел, че правното основание на иска е чл. 267 КЗ , уреждащ обхвата на дължимото от застрахователя обезщетение и като не е счел приложима разпоредбата на чл.229 КЗ , като находяща се в Глава ХХ „ Гражданска отговорност „ и относима само към доброволната, а не и към задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „, е уважил иска. Позовал се е и на задължителната сила на мотивите на съдебното решение , с което е ангажирана отговорността на ищеца , в отношенията между същия и застрахователното дружество, конституирано като трето лице – помагач в процеса , с оглед което и липса на спор между страните по отношение останалите предпоставки за разглеждането на иска : валидно застрахователно правоотношение , основанието и размера на отговорността на делинквента / влязла в сила присъда – чл. 300 ГПК /.
В обосноваване основание за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира няколко въпроса , логично обобщими в един , конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие с правомощието й , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , както следва : Допустимо ли е делинквент, застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина, да претендира от застрахователя по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ? – доколкото Глава ХХІV не съдържа норма идентична на чл.229 КЗ, находящ се в Глава ХХ на КЗ и с оглед преценимото между същите съотношение – общи към специални правни норми . Въпросът е зададен във всяка от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, предвид противоречие на въззивното решение с реш. № 25 / 17.03.2011 год. по т.д.№ 411 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК / и с реш.№ 237 / 30.11.2009 год. по т.д.№ 434 / 2009 год. на Варненски апелативен съд / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / , както и с позоваване на предпоставките за допускането му в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , предвид значение на отговора за приложението на чл. 229 КЗ , за точното прилагане на закона и за развитието на правото , като обуславящи общо основание за допускане на касационното обжалване .
Поставеният въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на исковата претенция . Същият не се явява обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК : реш. № 25 / 17.03.2011 год. по т.д.№ 411 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС е постановено по правен въпрос , свързан с обхвата на отговорността на застрахователя при предявен иск с правно основание чл.229 КЗ / с оглед удовлетворяване на пострадалите от делинквента / , което въззивният съд е отрекъл като правно основание на претенцията , считайки че и при неудовлетворяване на пострадалия застрахованият има право на иск – по чл. 267 КЗ . Цитираното решение – казуална съдебна практика – не отговаря на изискването за обективен идентитет относно релевантните за произнасяне по въпроса факти и обстоятелства, обуславящи и противоречиво разрешаване , поради идентични съображения – застрахованият е предявил иска си срещу застрахователя след удовлетворяване на пострадалите . Въпросът следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , предпоставящ от своя страна и отговор на въпроса за вероятна недопустимост на решението , предвид произнасяне по недопустим иск . Съотношението и кумулируемостта между разпоредбите на Глава ХХ „ Гражданска отговорност „ и Глава ХХІV „ Гражданска отговорност на автомобилистите „ и конкретно – за предпоставките за предявяване на и единствено на суброгаторен иск на застрахования към застрахователя, е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос , в аспект и на разрешението , дадено с ТР № 2 / 2012 год. по т.д.№ 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС относно допустимостта на преките искове на пострадалите спрямо застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , независимо от вече предявени и уважени искове срещу делинквента .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 / 03.12.2012 год. по гр.д.№ 460 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд .
УКАЗВА на ЗК [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 521,80 лв. .
След представяне на доказателството или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване на производството .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :