О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
[населено място], 15.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1810 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т. 2 и чл. 286 ал. 2 вр. с ал. 1 т.2 вр. с чл. 284 ал. 3 т.4 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. и В. К. против разпореждане на Великотърновски апелативен съд от 15.01.2013 год. по в.гр.д. № 288 / 2012 год. , с което е върната касационната им жалба против постановеното по същото дело въззивно решение, поради неотстранена в срок нередовност – незаплатена държавна такса от 30 лв. за касационно обжалване . Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че уведомлението на съда за продължаване срока за отстраняване нередовността на касационната жалба е достигнало до тях след изтичане на самия предоставен триседмичен срок, считано от изтичането на първоначалния / 06.12.2012 год. / – на 03.01.2013 год. / при изтекъл продължен срок към 28.12.2012 год. / . Твърдят, че въззивният съд неправилно е възприел молбата им от 14.01.2013 год., с която е депозирана и заплатената на 10.01.2013 год. / след срока , изтекъл на 28.12.2012 год. / дължима държавна такса по касационната жалба , като молба за продължаване / чл.63 ГПК / , а не като молба за възстановяване на срок / чл. 64 ГПК / , поради получено съобщение за продължаване на срока след фактическото му изтичане. В този смисъл жалбоподателите заявяват, че пропускането на срока не е поради причина за която отговарят .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната касационна жалба, позовавайки се на непротиворечивата съдебна практика, предпоставена от разпоредбата на чл. 63 ал.2 пр.2 ГПК ,че за продължаването на срока съдът не уведомява страната , а същата е длъжна да следи служебно .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение . Няма спор относно факта, че дължимата държавна такса за касационно обжалване е заплатена от жалбоподателите след изтичане предоставения им срок , вкл. с прилагане чл. 63 ГПК – продължаване на първоначалния / изтекъл на 06.12.2012 год./ срок , с триседмичен , изтекъл на 28.12.2012 год. . С молбата от 14.01.2013 год., с която В. К. и В. К. са представили и платежен документ за внесена на 10.01.2013 год. държавна такса , позовавайки се на получено съобщение за продължаването на срока едва на 03.01.2013 год. , т.е. след фактическото изтичане на продължения срок .Предвид последното считат , че е налице основание за възстановяване на срок за отстраняване нередовността на касационната им жалба . Спрямо уведомяването им е спазен едноседмичния срок за отстраняване нередовността за внасяне на дължимата държавна такса . Въззивният съд е разгледал искането в молбата, квалифицирайки го като молба за продължаване на срок , депозирана след изтичането му , в противоречие с чл. 63 ал.1 ГПК , поради което и не предпоставяща уважаване .
С оглед обстоятелствената част на молбата от 14.01.2013 год., настоящият състав намира, че същата не може да се квалифицира като молба за продължаване на срок, нито като молба за възстановяване на срок, а е по същество позоваване на започнал да тече за страната срок за отстраняване указаната нередовност, считано от уведомяването й – на 03.01.2013 год. . Този й довод въззивният съд е счел за неоснователен, предвид липсата на задължение за същия да уведоми страната за постановеното определение по чл. 63 ГПК . В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика / опр.№ 385 по ч.гр.д.№ 374 / 2010 год. на ВКС, ІІ гр.о. ; опр. 193 по ч.гр.д.№ 103 / 2011 год. на ВКС, ІІІ гр. о. ; опр. № 408 по ч.т.д. № 339 / 2011 год. на ВКС ,ІІ т.о. и др. / . Действително, при постъпила на 06.12.2012 год. молба / изпратена по пощата на 05.12.2012 год., в съответствие с чл.63 ал.1 ГПК / , въззивният съд се е произнесъл с определение едва на 17.12.2012 год., което безспорно е обременително за страните , но късното си произнасяне е компенсирал с предоставянето на триседмичен срок, считано от изтичането на първоначалния . Във всички случаи процесуалната му забава не съставлява основание по смисъла на чл.64 ал.1 ГПК , нито такова е факта на уведомяване след изтичането на срока, доколкото същото не е било задължително , нито е предпоставило неизпълнението на страната в действително приложимия срок . Възстановяването на срок е хипотеза, в която същият е започнал да тече за страната , но същата го е пропуснала , поради „ особени непредвидени обстоятелства „ , които не е могла да преодолее , очевидно съзнавайки дължимо в периода на проявлението им поведение , осуетено от същите тези обстоятелства.
С оглед преждеизложеното въззивното разпореждане следва да бъде потвърдено .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.01.2013 год. по в.гр.д.№ 288 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :