4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
[населено място] , 12.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1654 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма] , подадена чрез общ процесуален представител – адв.М.Т. , против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч.т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е отменено постановеното по гр.д.№ 102 / 2012 год. от Хасковски окръжен съд определение № 82 / 07.08.2012 год. в частта , в която със същото , като последица на уважен отвод за местна подсъдност на спора , на основание чл.108 ал.1 вр. с чл.104 ГПК , производството по предявените от Л. Б. Г. срещу [фирма] и [фирма] искове е прекратено пред Хасковски окръжен съд и делото изпратено на приетия за компетентен, като съд по седалището на ответниците -Софийски градски съд . Жалбоподателите оспорват правилността на определението с довода, че въззивният съд не е имал основание да мотивира отмяната на определението по подсъдността с процесуална нередовност на молбата за възстановяване на срок за отговор на исковата молба, инкорпориращ отвода за местна подсъдност , тъй като на основание чл.66 ал.2 вр. с чл.64 ГПК , уважаващото молба за възстановяване на срок определение не подлежи на обжалване . Представено е изложение по чл.280 ал.1 ГПК , при формално заявени всички хипотези на разпоредбата . Доколкото произнасянето на въззивния съд е мотивирано с процесуална нередовност на молбата за възстановяване на срок и отговора – недоказана представителна власт на подалото ги лице адв.М. Д. , пълномощникът подал частната касационна жалба е заявил , че потвърждава подаването им .
Ответната страна – Л. Б. Г. – оспорва частната жалба като нередовна от името на [фирма], предвид липсата на представителна власт на адв.М .Т. за подаването й и представляването на търговеца , твърдейки че оттеглянето на упълномощаването й е депозирано още в първоинстанционното производство . По отношение жалбата на [фирма] твърди необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но като изходяща от [фирма] е нередовна. С молба вх.№ 5 / 02.01.2013 год. , депозирана по гр.д.№ 102 / 2012 год. на Хасковски окръжен съд , но приобщена в преписката по ч.т.д.№ 54 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд , представляващият [фирма] , вписан в търговския регистър управител И. С. е заявил , че оттегля / доколкото лицата се легитимират с пълномощни по делото / упълномощаването на адв.М. Д. и адв. М.Т. и категорично заявява, че не потвърждава извършените по делото от същите до момента процесуални действия / доколкото са налице данни за оттегляне на упълномощаването им и от предходния управител на дружеството Ж.-Н. М. Ю. Ю. / . С разпореждане № 326/ 30.01.2013 год. Зам. Председателя на Пловдивски апелативен съд е оставил частната касационна жалба без движение за представяне доказателства за представителната власт на адв.М Т. . С молба вх.№ 1443 / 21.02.2013 год. същата е заявила, че не може да представи такива, но по същество оспорва представителната власт на управителя И. С., по съображения за незаконосъобразно взето решение от ОС на дружеството за избора му като управител . Вписването в търговския регистър е меродавно за преценка на лицата , осъществяващи законно представителство по отношение на дружеството . Доводите на пълномощника навеждат на интерес от производство по чл.74 ТЗ , но и в този случай конститутивният ефект на решението би породил действие единствено занапред .
Следователно , частната касационна жалба на [фирма] следва да се върне , на основание чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал. 2 т.2 вр. с чл. 261 т.2 ГПК , поради недоказана представителна власт на подалото я от името на дружеството лице .
Частната жалба на [фирма] , по отношение която не е спорна представителната власт на подалия я пълномощник – адв. М.Т., по преупълномощаване от адв.М Д., упълномощен от представляващия и към момента [фирма] управител – Б. Д. , в частта в която се атакува произнасянето на въззивния съд по отмяна на определението за прекратяване на производството пред Хасковски окръжен съд и изпращането му по правилата на местната подсъдност на Софийски градски съд , на основание чл.284 ал.3 т.1 вр. с чл.122 ГПК подлежи на касационно обжалване , при обосноваване основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускането му .
В изложението по чл.284 ал. 3 ГПК страната е формулирала процесуалноправен въпрос със следното съдържание : „ Не следва ли при констатиране извършването на процесуални действия от лице без представителна власт , съдът да съобщи на страната за същите и да й определи срок , в който да заяви потвърждаването или отричането им ? „ . Така зададеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора , тъй като въззивният съд не е отговорил отрицателно, напротив е основал съображенията си на позитивен отговор на същия, в съответствие с ясната в тази насока нормативна уредба и непротиворечива константна съдебна практика , с оглед което и такъв отговор не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неправилност на първоинстанционното определение . Мотивите за това са свързани с преценката му, че независимо от необжалваемостта на позитивно определение по възстановяване на срок, съгласно чл.66 ал.2 ГПК , процесуалната редовност на молбата за възстановяване на срок е обстоятелство , преценимо по отношение наличието на редовно заявен отвод за местна подсъдност, обуславящ произнасянето на първоинстанционния на основание чл.108 ал.1 вр. с чл.104 ГПК . Този релевантен за изхода на спора въпрос / макар да го е навела като касационен довод / страната не е формулирала , а съгласно преждепосоченото ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС правомощие на настоящия състав е единствено да конкретизира и уточни, не и да формулира въпроса вместо страната . Посоченият от страната въпрос вероятно, макар и нелогично , касае другия й касационен довод , във връзка с който предявилият частната касационна жалба пълномощник / с неоспорена по отношение [фирма] представителна власт и оборена такава по отношение [фирма] /, е заявил потвърждаване действията на пълномощника адв.М. Д., подал молбата за възстановяване на срок и отговора на исковата молба .Това потвърждаване действията на един нередовно представляващ страната от друг нередовно , а дори и редовно представляващ същата пълномощник / досежно [фирма] / няма каквито и да било правни последици – валидиращо действие има само потвърждаването от представляваното лице , а и да би имало е неотносимо към произнасянето на въззивния съд , което следва да е предмет на поставения правен въпрос . Дори да би бил зададен надлежно и в съответствие с изричния й касационен довод , страната не обосновава допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК / впрочем не ги обосновава и по зададения от същата ирелевантен въпрос / : не е посочена задължителна съдебна практика , с която произнасянето на въззивния съд се явява в противоречие / т.1. / , нито казуална такава , установяваща противоречива съдебна практика в отговор на релевантния правен въпрос / т.2./ , нито е обосновал необходимост от тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма , по която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване като неправилна такава или подлежаща на осъвременяване, с оглед развитието на обществените условия и изменение на законодателството , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА частната жалба на [фирма] против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч.т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната му част , като нередовна , на основание чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал. 2 т.2 вр. с чл. 261 т.2 ГПК.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната жалба на [фирма] против определение № 129 / 14.01.2013 год. по ч.т.д.№ 58 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в обжалваната му част .
Определението по частната жалба на [фирма] не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :