6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
Гр. С., 15,12,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1714 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „С. И. „ против определение от 04.04.2014 год., постановено по ч.гр.д.№ 54/2014 год. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 19.02.2014 год. на съдия по вписванията при Районен съд – Монтана , с което е отказано извършване на вписване по заявление вх.№ 869 / 2014 година,на прекратяване на аренден договор със срок под 10 стопански години, като развален поради виновно неизпълнение задължение на арендатора, с едностранно волеизявление на арендодателя на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,като постановено в противоречие със Закона за аренда в земеделието,който, противно на възприетото от съда, не изключва вписване на прекратяването и в хипотезата на разваляне поради неизпълнение по общия ред – чл.27 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ЗАЗ.В обосноваване допускане на касационното обжалване жалбоподателят формулира следния въпрос,конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция,в съответствие с правомощието му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС : Следва ли едностранното прекратяване – разваляне – на аренден договор, сключен за срок до 10 стопански години , поради неизпълнение на арендатора , предвидено в чл.28 ал.1 ЗАЗ , да се извършва по общия ред – чрез исково производство или волеизявлението на арендодателя за едностранното му прекратяване / разваляне / на това основание може да бъде вписано , въпреки невъзможността за изследване по същество наличието на основание за прекратяване на облигационната връзка в производството по вписването ?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване , съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят е претендирал вписване прекратяването, на основание чл.28 ал.1 от ЗАЗ – забавено плащане на арендна вноска повече от 3 месеца – на аренден договор рег.№ 5950 / 2011 год. , сключен за срок от 4 стопански години между [фирма] – арендодател и ЕТ „ Д. – С. С. „ – арендатор, по който ЕТ „ С. И. „ е встъпил в качеството на арендодател в резултат на придобиване собствеността на земите – предмет на договора , чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 15, том.ІІІ, рег.№ 1864 / 191.06.2012 год. на Нотариус Я. Я. , рег.№ 579 на НК с район на действие РС – М.. Волеизявлението за разваляне на арендния договор на посоченото основание е предявено на арендатора с нотариална покана, връчена на 28.11.2013 год. . Удостоверено е вписването на писменото уведомление за разваляне във водения по реда на Наредба № 6 / 18.02.2000 год. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии регистър при Общинска служба по земеделие – [населено място] . За да потвърди отказа за вписване на прекратяването на арендния договор, Окръжен съд – Монтана е приел, че прекратяването на аренден договор поради виновно неизпълнение задължението на арендатора предпоставя доказването на това неизпълнение , респ. противопоставяне доказателства за надлежно изпълнение, което не би могло да се осъществи в едностранното охранително производство по вписването,а в спорно исково производство.Едностранното прекратяване на договора по чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ / общия ред / във връзка с чл.87 ал.2 ЗЗД не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания,които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване,съгласно чл.569 т.5 ГПК вр. с чл. 27 ал.2 ЗАЗ,нито съгласно чл.4 б.”е” от Правилника за вписванията във връзка с чл.27 ал.2 ЗАЗ .Съдът е цитирал съдебна практика в подкрепа на изводите си .
С оглед решаващите мотиви на атакуваното определение формулирания въпрос във втората си част, относно обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка,покрива изискването за правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В обосноваване допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят цитира казуална съдебна практика,в която е дадено противно разрешение на поставения въпрос и е допуснато вписване на прекратяване на аренден договор, на основание едностранно упражнено от арендатора право на разваляне на договора, в идентична хипотеза на забавено плащане на арендна вноска – чл. 28 ал.1 ЗАЗ / така определения на Врачански окръжен съд по ч.гр.д.№ 691,693,695, 701,702 ,703 и 704 от 2012 год. /. Съдилищата са приели, че с чл.28 ал.1 ЗАЗ е уредена самостоятелна хипотеза на едностранно прекратяване, подлежащо на вписване на основание чл.27 ал.2 ЗАЗ . Достатъчно според съдилищата е волеизявлението за разваляне, материализирано в писмена форма и сочещо предвиденото в закона конкретно основание за развалянето , да е достигнало до знанието на арендатора,при общата предпоставка арендният договор да е сключен за срок до 10 стопански години, с оглед чл.28 ал.2 ЗАЗ, предвиждащ разваляне на договори, сключени за срок по дълъг от 10 години или пожизнено , само по съдебен ред. Следователно, така цитираните определения отговарят на изискването за обективен идентитет във фактите, релевантни за отговор на поставения правен въпрос и дават такъв в смисъл, противен на дадения с въззивното определение – предмет на жалбата .
Установеното противоречие с казуална съдебна практика, обаче, не обуславя допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,предвид наличието на задължителна съдебна практика,която жалбоподателят също цитира – определение постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и даващо отговор на правния въпрос в смисъла,споделен и в атакуваното определение – така опр. 311 / 24.04.2013 год. по ч.т.д.№ 1880 / 2013 год. на І т.о. на ВКС , споделено и в опр.№ 904 / 30.12.2013 год. по ч.т.д.№ 3577 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС,с което не е допуснато касационно обжалване.Излагайки съображения,свързани с кумулативното прилагане на разпоредбите на чл.28 ал.1 ЗАЗ и чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ,систематичното тълкуване на чл.28 ал. 2 вр. с ал.1 и обосновавайки извода,че чл.28 ал.1 ЗАЗ предвижда именно хипотеза на „ предвидено друго „ по смисъла на чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ основание за разваляне на договора,предпоставящо прекратяване, подлежащо на вписване съгласно чл. 27 ал.2 ЗАЗ , жалбоподателят счита, че е налице основание за преодоляване на създадената съдебна практика, като погрешна – допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Настоящият съдебен състав,в мнозинството си,споделя приетото в опр. № 311/24.04.2013 год. по ч.т.д.№ 1880 /2013 год. на І т.о. на ВКС и не намира обосновано основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,с цел преодоляване вече формираната практика,като погрешна и даваща неточно тълкуване на закона в релевантните разпоредби,като непълни,неясни или противоречиви. Формулировката на чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ – „ доколкото в този закон не е предвидено друго „ – е относима към предвиден друг ред за разваляне поради неизпълнение, различен от общия ред,каквато хипотеза урежда чл.28 ал.2 ЗАЗ – разваляне по съдебен ред.Формулировката не може да се тълкува като самостоятелно уреждаща вписване на прекратяването в изрично уредените от закона хипотези на разваляне – чл. 6 ал.3 , чл. 9 ал.5 и чл.28 ал.1 ЗАЗ, независимо от начина му на реализиране – по общия ред на чл. 87 ЗЗД, каквато интерпретация предлага жалбоподателя.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.04.2014 год., постановено по ч.гр.д.№ 54/2014 год. на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.
/ особено мнение /
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ РОСИЦА БОЖИЛОВА :
Не поддържам разрешението на поставения правен въпрос,дадено в предходно определение на състава № 311 / 24.04.2013 год. по ч.т.д.№ 1880 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.Обстоятелството,че установяване осъществяването на материалноправните предпоставки на развалянето е недопустимо, а и невъзможно в безспорното охранително производство по вписването,не изключва вписване на прекратяването на арендния договор,на основание чл.27 ал.2 ЗАЗ, в съответствие с осъществяване формалната предпоставка за настъпването му. За последното е от значение упражнено право на разваляне,тъй като ако би било налице действително основание за развалянето,то би породило правни последици именно от уведомяване на страната с писменото предупреждение по реда на чл.87 ЗЗД,респ. изтичане срока за изпълнение насрещното задължение в хипотезата на чл.87 ал.1 ЗЗД. Насрещната страна може да не оспорва последиците на развалянето,а може и да ги оспорва.Отказвайки вписване на прекратяването поради разваляне,въпреки липсата на оспорване на противната страна,с даденото до момента разрешение възлагаме на изправната страна задължението да предяви обречен на прекратяване, поради липса на правен интерес, иск за установяване прекратяването на арендния договор поради неизпълнение на другата страна,с всички последици от воденето на недопустимо производство / държавни такси и разноски по иска, възмездяване разноски на противната страна /. При арендни договори за срок до 10 стопански години ищецът няма правен интерес и от разваляне по съдебен ред, тъй като и по изричното разпореждане на закона – чл.28 ал.2 вр. с чл.27 ал.1 т.2 ЗАЗ – развалянето настъпва с писменото предупреждение по реда на чл.87 ЗЗД / в същия смисъл ТР № 142 – 6 / 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС /.Именно от липсата на правен интерес за изправната страна да установява по съдебен ред настъпили правни последици на развалянето,упражнимо чрез писмено предизвестие по реда на чл.87 ЗЗД,при липса на спор относно основанието за разваляне ,а напротив – наличие на правен интерес на противната страна ,при оспорване прекратяването на облигационната връзка, от предявяване на кореспондиращи на правата й установителни или осъдителни искове за тяхната защита,изхождайки и от единствено оповестителното , не и конститутивно действие на вписването , следва че логичното тълкуване на чл.27 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.28 ал.1 ЗАЗ не изключва вписване на прекратяването единствено въз основа на формална проверка на основанието за вписване – наличие на писмено предупреждение по реда на чл.87 ЗЗД , достигнало до знанието на неизправната страна. При неоснователност на заявеното за вписване прекратяване,понесените от противната страна разноски по така предявените искове в защита на правото й , биха били възмездени, с което не се накърнява имуществената й сфера, като резултат от възможна злоупотреба с права.Аналогично на разрешението дадено с ТР № 7 / 25.04.2013 год. по т.д.№ 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката на съдията по вписванията по чл.32а от Правилника за вписванията,не би следвало да подлежат на проверка в производството по това вписване материалноправните предпоставки за настъпване на развалянето.Дори да не са налице,оповестяването му не ограничава защитата на заинтересованите страни да го атакуват пред съд , като оспорват настъпването на правните последици на развалянето, поради неосъществил се фактически състав – виновно неизпълнение на договора . Именно в рамките на спорното съдебно производство ще бъде в пълна степен защитено правото на засегнатата от вписването страна . Разрешението би следвало да е аналогично, макар да не се касае за вписване на акт, а на факта на прекратяването,съгласно изричната норма на чл.27 ал.2 ЗАЗ, в който смисъл е непротиворечивата съдебна практика до момента – опр. № 424 по ч.т.д.№ 316 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др. .
СЪДИЯ :