3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място] ,21,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1877 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 214 / 30.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 308 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК , 1 състав , с което е потвърдено определение от 03.12.2012 год. на СГС, ТО, VІ – 18 състав по гр.д.№ 5353 / 2011 година . С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя ,с правно основание чл.248 ГПК, за допълване определението за прекратяване на производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 422 ГПК , с присъждане на понесени от ищеца разноски по договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода, че съдът не е отчел обстоятелството, че макар договорът за правна помощ да е сключен на 10.05.2012 год. и след релевиране възражението на ответника за липса на правен интерес от воденето на иска, предвид удовлетворяването на взискателя в изпълнителното производство , прекратяването на производството е постановено много по-късно ,с оглед което е и ангажираната адвокатска защита . Жалбоподателя намира, че с възражението по реда на чл.414 ГПК ответникът е дал повод за завеждането на иска и това е достатъчно основание за присъждане в полза на ищеца всички сторени по делото разноски до прекратяването му , като недопустимо е диференцираното процедиране спрямо възмездяване разходи по заплатена държавна такса и тези по процесуалното представителство по делото .
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор на частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитнимирана да обжалва страна и е насочено срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.3 т. 2 ГПК .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
В образуваното по иск с правно основание чл.422 ГПК съдебно производство, с отговор на исковата молба , получен от ищеца на 09.01.2012 год. , ответникът е противопоставил възражение за плащане на цялото вземане , вкл. лихви и разноски – предмет на издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение, на основание запис на заповед – чл.417 т.9 ГПК , макар удовлетворяване на кредитора в изпълнителното производство да не е установено. Поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК на длъжника , обаче, първоинстанционният съд е счел за отпаднал правния интерес на ищеца от воденето на иска по чл.422 ГПК , с оглед стабилизиране изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение, което е и основанието за прекратяването му .Присъдил е в полза на ищеца разноски по заплатената държавна такса, но не и по адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство , уговорено и разплатено след оттеглянето на възражението , с оглед яснота относно отпадналия правен интерес и недопустимостта на производството към момента на договарянето .Този извод е споделил и въззивния съд , при изрично позоваване наличието на данни за знание на ищеца относно оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК преди сключването на договора за правна помощ .
В изложението по чл.274 ал.3 ГПК касаторът поставя в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК общия и неотчитащ спецификите на конкретната хипотеза въпрос за предпоставките за възмездяване на понесените от ищеца разноски , по смисъла на чл.78 ГПК. Така поставен процесуалният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а съдът не е длъжен да го формулира и изведе от съдържанието на спора . Но дори да би бил конкретизиран въз основа правомощието на настоящата инстанция , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , в действително релевантния за спора обхват , касаещ приложението на чл.78 ал.2 ГПК , при спецификата на заповедното производство и обвързаността му с исковото по чл.422 ГПК , като негова фаза , с приложената съдебна практика не се установява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Въззивното определение се основава на принципа за добросъвестност в упражняването на процесуални права по всяко време на съдебното производство и се концентрира в следното : ако макар да е дала повод , последващо страната признае иска / с оттегляне възражението по чл.414 ГПК и стабилизиране изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение в полза на ищеца , аналогично се признават правата му – предмет на иска по чл.422 ГПК , макар с различни от тези при признание на иска правни последици /, договорени от ищеца / а не само разплатени след този момент / разноски ,подлежат ли на възмездяване . В приложените определения – № 587 / 2011 год. по ч.гр.д№ 408 / 2011 год. на І г.о. ВКС; № 455 / 2010 год. по гр.д.№ 405 / 2010 год. на ІІ г.о.,ВКС ; № 263 / 02.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 188 / 2011 год. на ІV т.о. , ВКС и № 410 / 2012 год. по ч.гр.д. № 366 / 2012 год. на ІІІ г.о. на ВКС, извън правните въпроси обусловили произнасянето в част от същите, като постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК , напълно различни от релевантния в случая правен въпрос , не са разгледани / въпросът е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК / идентични или сходни обстоятелства , обуславящи достатъчен обективен идентитет между разрешения спор за разноски в същите и настоящия , който да предпостави извода за противоречиво разрешаване на действително релевантния .
Тъй като страната не е навела и обосновала с общия и допълнителен селективни критерии правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , определението не следва да се допусне до касационно обжалване .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 214 / 30.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 308 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :