2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518
С., 04,07,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1104 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Я. от С. против решение № 501/8.06.2010 г. по в.гр.д. № 393/2010 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 66/30.12.2009 г. по т.д. № 113/2008 г. на Смолянски ОС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. О. в л.-Ч. и Борика-Ч. АД-Ч. главен иск по чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на търговското предприятие на М. О., сключен на 24.04.2008 г. между ответниците, както и евентуален иск по чл.29,ал.1 ЗТР за нищожност на вписването в търговския регистър.
От ответниците по касационната жалба М. О. в ликвидация е подало подробен отговор, че не са налице касационни основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: Следва ли съдът по същество да събира служебно доказателства и да основава решението си на факти за които липсват твърдения на страните?, Допустимо ли е след “преклудиране” правото на страните да представят доказателства за твърденията си, съдът служебно да изисква и приема доказателства, установяващи факти за които липсват твърдения на страните?, Допустимо ли е установяване достоверност на частни документи да се извършва с гласни доказателства и “разпит” на страната по чл.176 ГПК?, Налице ли и заобикаляне на закона по чл.26,ал.1,предл.2 ЗЗД при сключване на договор за прехвърляне на търговско предприятие, като се е целяло неколкократно намаляване имуществения дял на съдружника в О., чиито права са ограничени.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така поставените въпроси са риторични и с еднозначен отговор, а последния е и по-скоро фактически, а не правен. По всеки от тях има подробна аргументация за неправилност, но тя не е основание по чл.280,ал.1 ГПК и не е предмет на производството по чл.288 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК, което е предмет на производството по чл.290 и чл.293,ал.2 ГПК. За всички въпроси общо се твърди, че били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 501/8.06.2010 г. по в.гр.д. № 393/2010 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: