4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 575
С., 28,09,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1135 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. О.-С. против решение № 199/29.04.2010 г. по гр.д. № 1869/2009 г. на Софийски АС, с което по същество се отхвърля иска на касатора предявен солидарно срещу Ч. Р. Б. АД-С. и Ч. Е. Б. АД-С. за заплащане на сумата 27 811.83 лв. платена при начална липса на основание за корекции на сметки относно потребена ел.енергия.
От ответниците Ч. Р. Б. АД е подало отговор, че касационната жалба е недопустима и неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени процесуални и материалноправни въпроси, като последните са: Кой е приложимият материален закон за корекции в сметките за ел.енергия от страна на Е. и законосъобразно ли е Е. да претендира сума за корекция на сметки в процедура по НППРЕМПП-отм.? Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС-Р № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС-ІІ т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставения материалноправен въпрос, дали на доставчика на ел.енергия е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя на ел.енергия суми, съществуващата противоречива практика на съдилищата вече е преодоляна с Р № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. Решението е постановено по новия ГПК и съгласно т.2 ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК е задължителна съдебна практика. Разрешенията дадени в цитирания съдебен акт за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел.енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползувана ел.енергия за минал период, са ясни и категорични, и са възприети напълно и в Р № 104/5.07.2010 г. по т.д. № 885/2009 г. на друг състав на ВКС-ІІ т.о.
Твърдяното противоречие с посочената задължителна практика на ВКС не е налице, защото с обжалваното решение е прието, че исковата сума е изплатена в изпълнение на споразумителен протокол от 31.05.2005 г. за консумирана ел.енергия, плюс начислените лихви за забава върху всяка месечна вноска.
Това споразумение от гледна точка на гражданското право включва фактическия състав и правните последици на извънсъдебната спогодба по чл.365 ЗЗД. Тя е двустранен възмезден договор с който страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертвуват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо задължение-чл.365,ал.2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение-Р по гр.д. № 2480/94 г. на ВКС-V г.о. В случая, това оспорва ищеца и затова неоснователно е позоваването от касатора на предхождащото спогодбата правно положение.
Грешката в съображенията, както и грешката в мотива, са без значение за действителността на сделката.
Поставените процесуално правни въпроси са: Въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички заявени фактически основания в исковата молба?, Следва ли споразумението от 31.05.2005 г. да се извади от контекста на спорното правоотношение?, Въззивният съд следва ли да даде защита на субективното право по начина поискан от ищеца и следва ли съда да квалифицира спорното право очертано като осъдителен иск?
Така поставените въпроси от тази група са риторични или с еднозначен отговор.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Относно обсъждането на споразумението от 31.05.2005 г. виж казаното по-горе на стр.2.
Видно от петитума на исковата молба предявен е осъдителен иск и такъв иск е разгледан, съобразно диспозитива на въззивното решение.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл. 78,ал.8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 199/19.04.2010 г. по гр.д. № 1869/2009 г. на Софийски АС.
Осъжда Т. О.-С. да заплати на Ч. Р. Б. АД-С. сумата 990 лв. адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: