3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С., 20,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 335 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК – във вр. чл. 633, ал.1 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите – С. /по-нататък НАП/ с вх. № 4351/15.Х.2011 г., подадена от редовно упълномощен публичен изпълнител с юридическо образование, против решение № 130 на Варненския апелативен съд, ТК, от 26.VІІІ.2010 г., постановено по т. д. № 330/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 180 на Варненския ОС, ТК, от 20.ІV.2010 г. по т. д. № 1417/08 г. по чл. 630, ал. 1 ТЗ в частта му за определяне на 1 януари 2005 г. като начална дата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. В., по отношение на което д-во е било открито пр-во по несъстоятелност.
Оплакванията на касатора НАП са както за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, предвид игнориране от страна на Варненския апелативен съд на данните за стойността на коефициентите за ликвидност на ответното търговско д-во през предхождащите така определената начална дата 4 календарни години, така и поради постановяването му при противоречива съдебна практика. С оглед това НАП претендира касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по реда на чл. 291 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата НАП обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата в страната „материално- и процесуалноправен въпрос”: за момента на настъпване на неплатежоспособността на длъжник, по отношение на който е било открито пр-во по несъстоятелност, но без посочване в какво се изразява значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, доколкото постъпването на касационната жалба на НАП срещу неговото решение е станало извън дадения от този съд 7-дневен срок „от връчването му”, тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Във финалната част на обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд изрично е посочил, че извършеното от него потвърждаване на определената от съда по чл. 613 ТЗ начална датата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. В. „подлежи на незабавно вписване в търговския регистър”, както и че това негово потвърдително решение може да се обжалва пред ВКС в седемдневен срок „от връчването му”. Съгласно чл. 613а, ал. 1 ТЗ постановените от съдилищата по чл. 613 ТЗ решения подлежат на обжалване „по общия ред на ГПК”, като чл. 633, ал. 1 ТЗ фиксира еднакъв срок за атакуването им пред въззивен съд и съответно пред ВКС: 7-дневен, считано от вписването им в търговския регистър. Като е определил по-късен начален момент, от който този 7-дневен срок за касационно обжалване е започнал да тече в конкретния случай, Варненският апелативен съд всъщност го е удължил. Съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Видно от съобщението на стр. 23 от приложеното т. д. № 330/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, е, че постановеното по него решение е било надлежно връчено на адреса по седалището на НАП на 15.ІХ.2010 г., а понеже 22 септември е празник на Независимостта на България, 7-дневният срок за обжалването му пред ВКС следва да се счита изтекъл на следващия присъствен ден – 23.ІХ.2010 г. При положение, че касационната жалба на НАП е била подадена едва на 15.Х.2010 г., тя ще следва да се счита просрочена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 633, ал. 1 ТЗ, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Национална агенция за приходите – С. с вх. № 4351/15.Х.2010 г., подадена против решение № 130 на Варненския апелативен съд, ТК, от 26.VІІІ.2010 г., постановено по т. д. № 330/2010 г. И ПРЕКРАТЯВА НАСТОЯЩЕТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 335 по описа за 2010 г.