2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 485
С., 23,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 452 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Е.-П. против определение № 664/10.03.2011 г. по в.ч.гр.д. № 529/2011 г. на Пловдивски ОС, с което се: 1. обезсилва определение № 12950/14.12.2011 г. по гр.д. № 586/2008 г. на Пловдивски РС, с което се отказва възстановяване на срока по реда на чл.37,ал.1 ГПК-отм. за подаване на въззивна жалба, 2. оставя без разглеждане молбата на Б. Е. от 30.06.2010 г. за възстановяване на срока за обжалване на решението по това дело на ПРС и прекратява производството по същата.
От ответниците по частната касационна жалба В. И. и К. Колока са подали отговор, че липсват основания за приложно поле, както и че същата е неоснователна.
ВКС-І т..о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че “правният въпрос, от значение за правилното решаване на спора, е дали пропускането на срока в конкретния случай се дължи на особени и непредвидени обстоятелства”.
Така формулираният въпрос-Дали в конкретния случай пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства ?, е фактически, а не правен.
Другият поставен въпрос е: Представлява ли особено непредвидено обстоятелство бездействието на съда по чл.23,ал.4 ЗТР?
Така поставен, този въпрос е неправилно формулиран. Доколкото може да се говори за бездействие на съда по смисъла на чл.23,ал.4 ЗТР, то би представлявало нарушение на съдопроизводствените правила, което, ако е съществено, би било основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК.
Частният жалбоподател не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от частния жалбоподател, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 664/10.03.2011 г. по в.ч.гр.д. № 529/2011 г. на Пловдивски ОС.
Определението не подлежа на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: