3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
С., 21,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 99 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. О.-С. против решение № 651/17.07.2010 г. по т.д. № 585/2010 г. на Пловдивски АС, с което по същество се отхвърлят предявените от касатора срещу А. България Е.-С. искове за заплащане на сумите: 128 959.70 лв. представляваща удържана 5% гаранция от стойността на договора за строителство от 21.07.2006 г. и доп.възложени СМР, 6 032.62 лв. законна лихва върху тази главница, 36 000 лв. незаплатени СМР по ф-ра № 92/12.11.2008 г. и 1 341.34 лв. законна лихва върху тази сума, като са присъдени разноски и с определение от 17.12.2010 г.
Ответното Е. е подало отговор, че не е налице противоречие с практиката на ВКС, като се позовава и на обясненията на вещото лице в с.з. на 10.02.2010 г., както и че касационната жалба е неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че “материалноправният въпрос по този спор, е с основен предмет е искът по чл.93,ал.1 ЗЗД и едва на следващо място този по чл.266,ал.1 ЗЗД”. Но на следващата стр.4 самият касатор потвърждава, че се иска връщане на удържана гаранция съгласно договор. В съответствие с последното и в тази последователност се е произнесъл и П. видно от диспозитива на обжалваното решение. В изложението няма доводи за недопустимост на решението.
В чл.7.1б на договора за строителство от 21.07.2006 г. изрично е уговорена гаранция удържане на 5% от стойността на всеки протокол за извършено СМР, като връщането е посочено в следващия чл.7.2.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Доводите за математическа невъзможност на изчисленията също не са предмет на настоящето производство.
С представеното решение № 192/13.03.2007 г. по т.д. № 978/2006 г. на ВКС-ТК е прието, че в случая не се касае за задатък. Р № 427/3.07.2007 г. по т.д. № 190/2007 г. на І т.о. е по повод трайни търговски отношения за продажба на питейна вода и услуга за пречистване и отвеждане на отпадни промишлени вреди. Решението на СЗОС не се отнася за гаранция. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешеният случай по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата, по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съобразно приетото в т.3 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество, със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 651/17.07.2010 г. по т.д. № 585/2010 г. на Пловдивски АС.
Осъжда И. О.-С. да заплати на А. България Е.-С. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: