3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
С., 07,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 572 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4563/7.VІ.2011 г. на Д. фонд „З.”, подадена против разпореждане на председателя на 3-и с-в от ТК на Софийския апелативен съд от 29.ІІІ.2011 г. за издаване на изп. лист срещу Ф. на основание, постановеното от този съд решение по ч. т. д. № 246/2010 г.
Единственото оплакване на Ф. частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното разпореждане в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 243, ал. 2 ГПК, недопускащо „изпълнение на невлязло в сила решение” срещу държавно учреждение, поради което се претендира отменяването му – с довод, че въпросното въззивно решение е било предмет на обжалване пред ВКС.
Ответното по частната жалба [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Софийския апелативен съд, частната жалба на Д. фонд „З.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното с частната жалба на Ф. разпореждане по чл. 407 ГПК е било предшествано от извършена от съдията, председателстващ 3-и с-в от ТК на САС, проверка за наличие на условията по чл. 406, ал. 1 ГПК, като в тази връзка е било констатирано, че издаването на изп. лист срещу въпросното държавно учреждение се претендира от търговец въз основа на осъдително решение на въззивен съд, подлежащо на изпълнение, т. е. в хипотезата по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове, всеки член от кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. Заглавието на чл. 243 ГПК е „Недопустимост на предварителното изпълнение”. Това по-конкретно означава, че въведеният с втората алинея на посочения в частната жалба на Ф. текст от процесуалния закон, въвеждащ запрет срещу държавните учреждения да се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, се отнася само за случаите, в които предварителното изпълнение по т.т. 1-3 на чл. 242, ал. 2 ГПК е принципно допустимо – не и за случая на вече постановено осъдително решение от въззивен съд. Последното, по силата на генералната разпоредба на чл. 282, ал. 1 ГПК, се ползва на общо основание с изпълнителна сила и затова подаването на касационна жалба срещу него не води автоматично до спиране не изпълнението му.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. фонд „З.”С. против разпореждането на председателстващия 3-и с-в от ТК на Софийския апелативен съд от 29.ІІІ.2011 г. за издаване на изп. лист в полза на [фирма]- С. срещу това държавно учреждение на основание осъдителното решение на този въззивен съд, постановено по т. д. № 246/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1 2