5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
С., 23,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 860 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 26335/14.VІІ.2010 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], община-гр. А., В. област, подадена от процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 739 на Варненския ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 7.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 164/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3302 на Варненския РС, ГК, ХХІ-и с-в, от 9.ХІ.2009 г. по гр. дело № 5699/07 г.: за отхвърляне на положителния установителен иск на касатора с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за придобита от него по давност собственост върху недвижими имоти, застроени в УПИ-V по устройствения плана на [населено място], В., които са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване срещу общината на това населено място и дружествата [фирма]-гр. В. и [фирма] – С..
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразени в необсъждане на наведени от него доводи. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за уважаване на този положителен установителен иск на [фирма] за собственост срещу тримата ответници в процеса.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „липсата на гарантиран контрол на касационната инстанция все повече води до необосновани, неправилни, постановени при съществени нарушения на процесуалните и материалноправни норми, решения на по-долустоящите съдилища”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, инвокирайки доводи, че формулираните от касатора седем въпроса покриват всъщност съдържанието на касационни отменителни основания.
Ответната по касация [община], В., така както и ответното по касация „Г. Г. И.”, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от [фирма] въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма] – [населено място], [община], В. област, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.10 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос „от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение”. Върховния касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Необсъждането на всички, направени от въззивника оплаквания и доводи в жалбата му представлява оплакване за процесуално нарушение при постановяването на атакуваното пред ВКС решение /по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/, но не може да се отъждествява с основание за допустимост на касационния контрол на основание житейското съображение, че когато такъв не е безусловно гарантиран от законодателя щяло да се стигне до влизане в сила на неправилни въззивни решения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 739 на Варненския окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 7.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 164/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 860 по описа за 2010 г.