2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 574
С., 28,09,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1132 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-К. против решение № 378/3.08.2010 г. по гр.д. № 71/2010 г. на Софийски ОС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на А. Ив. П. от К. сумата 8 845.71 лв. възнаграждение, като ликвидатор на Я. войвода Е.-К. за процесния период.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: За чия сметка са възнагражденията на ликвидаторите на Е.-на едноличния собственик на капитала или на активите на ТД в ликвидация?, бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Бланкетното позоваване на законовия текст по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Практиката на Върховният административен съд не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същото се отнася и за определенията по чл.288 ГПК. Независимо от това, между представеното определение № 695/6.11.2009 г. по т.д. № 595/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. и обжалваното решение, въпреки недопустимостта на това съпоставяне, по този въпрос няма обективен идентитет, тъй като с определението е прието, че възнаграждението на ликвидатора е задължение на обявеното в ликвидация общинско дружество, докато по обжалваното решение дружеството вече е заличено от търговския регистър.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Представеното решение № 694/2.05.2001 г. по гр.д. № 1848/2000 г. на ВКС разглежда други въпроси-кой е страна по договора за възлагане на управление на Е., което е преобразувано в О., което е правоприемник на Е..
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 378/3.08.2010 г. по гр.д. № 71/2010 г. на Софийски ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: