5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
С., 28,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 861 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 44911/16.VІ.2010 г. на Д. С. С. от С., подадена от двамата й процесуални представители по пълномощие от САК, против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 19.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 2844/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, І ГО, 39-ти с-в, от 4.VІІ.08 г. по гр. дело № 9148/08 г.: за отхвърляне – като неоснователен – на иска на настоящата касаторка с правно основание по чл. 409 /отм./ ТЗ, предявен срещу ЗК [фирма]- С. за осъждане на този застраховател да й заплати сума в общ размер на 3 764.60 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на предявяване на претенцията й /29 февруари 2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката С. са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният й иск с правно основание по чл. 409 /отм./ ТЗ да се уважи в предявения по делото размер, като й бъдат присъдени и всички направени съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Ст. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за предмета на доказване по спора, в хипотеза когато защитни възражения на ответника са били направени след приключване на устните състезания в негови писмени бележки по делото. Сочи се практика на касационния съд, изразена в четири решения и едно определение на отделни негови състави, както следва: 1/ Р. № 421/2.VІ.2009 г. по гр. дело № 823/08 г. на ІV-то г.о.; 2/ Р. № 305/12.V.2009 г. по гр. дело № 728/08 г. на І-во г.о.; 3/ Р. № 1198/5.ІІ.2009 г. по гр.д. № 4955/07 г. на І-во г.о.; 4/ Р. № 1150/22.Х.2008 г. по гр. дело № 4921/07 г. на ІІ-ро г.о. и Опр. № 779/12.VІІІ.2009 г. по гр. дело № 504/09 г. – също на ІІ-ро г.о. Отделно от това така релевираният процесуалноправен въпрос бил такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
Ответната по касация застрахователна компания [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Д. С. С. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
От една страна, въззивната инстанция е приела за доказано по делото обстоятелството, че Д. С. своевременно, с оглед изискванията по чл. 406, ал. 1, изр. 1-во /отм./ ТЗ, била уведомила застрахователя-ответник за настъпването на процесния деликт /ПТП от 2.ІІ.2004 г./. Същевременно съставът на СГС е счел основателни „изричните доводи на ответника (направени и в писмените бележки пред въззивния съд), че от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е извършила твърдяното от нея плащане на сумата 3 000 лв. на увреденото от нея лице Е. В. Д., а също и на претендираните разноски по изп. дело в размер на 764.60 лв.”. Независимо от употребеният в цитирания по-горе израз от мотивите към атакуваното въззивно решение съюз „и”, не се констатира обаче възражението на застрахователя за неизвършено от ищцата плащане да й е било противопоставено преди приключването на устните състезания пред СГС, нито да е било повдигано в становището /отговора/ на застрахователя по исковата молба или въобще в хода на първоинстанционното производство. Както Р. № 35/1.І.1960 г. по гр. дело № 8/1960 г. на ОСГК на ВС на НРБ, така и Р. № 692/30.V.1985 г. по гр.д. № 220/85 г. на І-во г.о. на същия съд жалонират константната практика на ВКС, че се нарушава не само равенството на страните в гражданския процес, когато бъде уважено искане на една от тях, направено след приключване на устните състезания, но и невъзможността на другата да узнае за направен срещу иска й довод, евентуално да ангажира доказателства срещу него и да изложи становището си, съществено накърнява правото й на участие в производството, приключено с атакуваното решение по спора. Тази практика следват и понастоящем актовете на отделни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./, цитирани от касаторката в изложението й към жалбата, вкл. и Опр. № 779/12.VІІІ.2009 г. по гр. дело № 504/09 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС.
С оглед изложеното налице е в случая предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по релевирания от касаторката Д. С. процесуалноправен въпрос.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 19.ІV.2010 г., постановено по гр. дело № 2844/08 г.
У К А З В А на касаторката Д. С. С. от С. чрез процесуалните й представители по пълномощие от САК – адвокатите Р. Ж. и Б. З., че следва В ЕДНОСЕМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 75.29 лв. /седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. по с/ка на ВКС, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на същия съд – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 861 по описа за 2010 г.