2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
С., 10,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 670 /2010 год.
Производството е по реда чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. от С. против решение от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3368/2008 г. на СГС, с което се оставя в сила решение № 147/20.01.2008 г. по гр.д. № 23977/2006 г. на СРС, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Бул инс АД-С. за заплащане на сумата 2 500 лв. на основание чл.399,ал.1-отм. ТЗ, ведно със законната лихва, като са присъдени разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се твърди следното: Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-Р № 218/13.05.2009 г. по н.д. № 162/2009 г. на ІІ н.о., тъй като употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване, съобразно чл.2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, в противоречие с практиката на ВАС -чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съдът се бил “произнесъл по материалноправен интерес решаван противоречиво от съдилищата”-Р от 19.02.2009 г. по гр.д. № 3854/2007 г. на СГС – чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Практиката на ВКС по наказателни дела, на Върховният административен съд, както и на арбитражен съд, не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Твърдяното противоречиво решаване за съотношението между показанията на техническото средство и лабораторното изследване за употреба на алкохол, не е налице, тъй като в случая са отчетени близо три часовата разлика между изследванията и заключението на съдебномедицинската експертиза. Освен това, в представеното решение на СГС е констатирано, че няма медицинско изследване.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото. Освен това, следва да се прави разграничение между точно прилагане на закона по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и нарушение на материалния закон по чл.281,т.3 ГПК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3368/2008 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: