3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
С., 21,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 909 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р.-Б. Е.-П. против решение № 215/26.03.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение от 20.07.2009 г. по гр.д. № 83/2006 г. на Благоевградски ОС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на В. АД-Д. сумите: 6 592.71 лв. стойност на доставен цимент ведно със законната лихва, 1 517.03 лв. обезщетение за забавено плащане и 1 092.55 лв. разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, тъй като съгласно установената съдебна практика е налице необходимостта от цялостно доказване по един категоричен начин на иска по размер и основание-фактурата не служи като самостоятелно основание за доказване извършена доставка, а осчетоводяване на задължение по фактура не доказва извършена доставка.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречиво решаване от съдилищата не е налице.
С представените решения, вкл. Р № 247/6.04.2006 г. по т.д. № 742/2005 г. на ВКС-І т.о., е прието, че фактурата би могла да служи като доказателство за сключен договор само ако същата е двустранно подписана, че фактурата, която отговаря на изискванията на ЗСч, е свидетелстващ документ, продажната цена се дължи на основание извършената доставка, а не самото издаване на фактурата, че съгласно чл.321 ТЗ документ установяващ наличието на търговска продажба е само фактурата, чието издаване е изискано от купувача.
Безспорно е, че фактурата е частен свидетелствуващ документ, защото удостоверява материализирано изявление в нея-Р № 987/26.11.2004 г. по гр.д. № 157/ 2004 г. на ВКС-ТК.
Действително, цената се дължи не само защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цена при предадена стока. Но цитираното решение на ВКС продължава в смисъл, че в процесния случай има извършени доставки, тъй като за тях има доказателства, че са предадени на получателя, а това е изпълнение на продавача спрямо купувача.
В случая въззивният съд е установил наличието на търговски отношения между страните по правилата на договора за търговска продажба, /който е неформален/, в това число уговорките за количества и вид на стоките, заявки на купувача по видове, марки, опаковки и количества цимент, предаване на част от фактурирания цимент на превозвач, включване в дневника за покупките на ответното дружество и осчетоводяване, извършени частични плащания. Крайните изводи са обосновани и със заключенията на счетоводно икономическата експертиза. Направена е съвкупна преценка на относимите доказателства по делото.
Независимо от горното, следва да се има предвид и следното:
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни за доставка, т.е. на факта за получаване на стоката от купувача, както и дали платената от ответника парична сума в определен размер погасява претендираната такава, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което на следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 215/26.03.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: