3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
С., 10,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 6 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 1027 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. от Б. против решение № 268/11.06.2010 г. по гр.д. № 310/2010 г. на Софийски ОС, с което се потвърждава решение № 73/14.01.2010 г. по гр.д. № 414/2009 г. на Ботевградски РС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу Б. Е.-Б. иск по чл.55,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лв., като са присъдени разноски.
След двукратно давани указания, в изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: 1.Когато във връзка с каузално задължение по облигационен договор е издаден и запис на заповед, ако бъде погасено чрез плащане менителничното задължение по ЗЗ, счита ли са за погасено и каузалното задължение?, 2. Когато в съдебно производство по установителен иск за съществуване на менителнично задължение-чл.252 ГПК-отм, сега чл.415 ГПК, е признато за установено вземането по ЗЗ, нямащо връзка с каузалните правоотношения между страните, възможно ли е в последващо производство между същите страни по установяване на вземане по каузално правоотношение, съдът да приеме, че такава връзка между менителничното и каузалното задължение е налице?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По първият въпрос, въпреки непрецизната формулировка, съдът в случая, като краен резултат, е отговорил положително, за което е изложил мотиви на стр.3 и 4 от решението. Касаторът твърди липса на мотиви и едновременно с това-липса на съдебна практика, което не е позволило на съда да аргументира изводите и с позоваване на такава. Тези доводи, освен че са взаимно изключващи се, не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Решаващият съд няма задължение да аргументира изводите си със съдебна практика. Сама по себе си твърдяната липса на съдебна практика не обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
В предходна уточняваща молба касаторът твърди, че поставяйки знак на равенство между задължението по ЗЗ от 22.10.2004 г. и задължението по договора за превоз от 22.10.2004 г., съдът е направил извод в противоречие с доказателствата и материалния закон. Тази разлика между двата вида задължения, дори да са в някаква причинно-следствена връзка, била изяснена в Р № 1414/29.10.2003 г. по гр.д. № 2264/23002 г. на ВКС-ІІ т.о., което е цитирано по сп.Бълг.законник. Обаче, доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Освен това, не се твърди противоречиво решаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК във вр. с т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК, а и такова не е налице.
Вторият въпрос е погрешно зададен, тъй като разпоредбата на чл.252 ГПК-отм. не съответства на чл.415 ГПК. И по двата текста има съдебна практика. Отделно от това, следва да се има предвид и т.18 от ТР 1/2000 ОСГК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 268/11.06.2010 г. по гр.д. № 310/2010 г. на Софийски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: