3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 576
С., 28,09,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 2 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, /неправилно наречена частна/, на И. В. от Б. против решение № 66/17.05.2009 г. по гр.д. № 419/2010 г. на Бургаски ОС, с което, като краен резултат, изцяло са отхвърлени исковете на касатора срещу Т. Б. ЕАД за заплащане на сумите: 1 493.42 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД и 509.85 лв. лихва, или общо за 2 003.27 лв.
Въпреки дадените указания, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът подава молба-уточнение, в която се сочи основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Като примери за порочно прилагане на законовите разпоредби са били и двете приложени дела, по които следва да се произнесе ВКС- гр.д. № 408/2008 г. на СРС и гр.д. № 10923/2009 г. на СГС. Но такива дела няма приложени.
Твърди се, че “съдебните решения се вземат, след като съдията определи самостоятелно размера на сумите, като приема определена част от иска, а в други, които съответстват на закона, след като иска не може да бъде обоснован, същият се отхвърля изцяло. Подобен подход е Р от 29.03.2010 г. по гр.д. № 6701/2008 г. на ПРС, друго подобно е Р от 6.06.2008 г. по гр.д. № 26943/2006 г. на СРС, както и Р по гр.д. № 25352/2009 г. на СРС.” Но за тези решения няма данни да са влезли в сила.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. В случая, няма представени такива решения.
Затова, и изтъкваното разнопосочно решаване от първоинстанционния и въззивния съд, не може да обуслови приложно поле на касационно обжалване.
В молбата, вместо изложение, се твърди, че особено неприемлива била съдебната практика на повечето съдебни състави за неглежиране на Р от 12.07.2007 г. по гр.д. № 1254/2006г. на СРС, Р от 3.05.2008 г. по гр.д. № 92/2008 г. на СГС и издадения изп.лист от 28.06.2008 г. срещу Т. С. за противозаконно изписване на цените на топлинната енергия във фактурите със шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 ЗБНБ. Всъщност тези две решения са първоинстанционно и въззивно.
В производството по чл.288 ГПК не се съпоставя общо практиката на повечето съдебни състави с друго влязло в сила решение, а конкретен правен въпрос от обжалваното решение, който да е разрешен по различен начин в друго влязло в сила решение.
Касаторът не прави разграничение между: 1. Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 66/17.05.2009 г. по гр.д. № 419/2010 г. на Бургаски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: