3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 04,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 565 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 26780/25.ІІІ.2011 г. на А. З.. М.-Б. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против определение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б от 22.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 6717/2010 г., с което е била върната касационната й жалба /с вх. № 14027 от 18.ІІ.2011 г./ срещу постановеното по това дело въззивно решение от 29.ХІІ.2010 г.
Единственото оплакване на частната жалбоподателка е за постановяване на атакуваното определение по чл. 286, ал. 2 ГПК в нарушение на съдопроизводственото правило „на чл. 59 ГПК относно броенето на сроковете”, поради което тя претендира отменяването му и даване ход на въпросната редовна касационна жалба.
Ответните по частната жалба [фирма] – С. и [фирма]-С. не са ангажирали становища на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното от Б. определение по чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, частната жалба на А. З.. М.-Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да постанови връщане на подадената от Б. касационна жалба с вх. № 14027 от 18.ІІ.2011 г. срещу решението й по спора, въззивната инстанция в случая е приела, че тя е постъпила един ден след изтичане на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, след като съобщението за въззивното решение е било надлежно връчено на 17.І.2011 г. на пълномощника й в процеса.
Разпоредбата на чл. 59 ГПК, на която касаторката се позовава във връзка с оплакването си за неправилност на атакуваното определение на СГС, не съдържа правило „относно броенето на сроковете в процеса”. Меродавен във връзка с преценката изтекъл ли е бил в процесния случай преклузивният срок по чл. 283 ГПК е текстът на чл. 60, ал. 3 ГПК, предвиждащ, че когато срокът се брои на месеци, той изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. При данните по делото за надлежно връчено на пълномощника на Б. въззивно решение на датата 17.І.2011 г., в случая едномесечният срок по чл. 283 ГПК за обжалването му пред ВКС ще следва да се счита изтекъл на датата 17 февруари 2011 г. /присъствен ден, четвъртък/. Като е съобразил това СГС правилно е приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК „относно броенето на сроковете” по отношение констатацията си, че касационната жалба на А. З.. М.-Б. от С. всъщност е била подадена на следващия ден /18.ІІ.2011 г./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 22.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 6717/2010 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 565 по описа за 2011 г.