3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 617
С., 11,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 42 /2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. В. и В. Ст. В. от [населено място], обл. В.Т., против решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 421/2010 г. на Софийски АС в частта, с която се: 1. отхвърлят предявените от двамата касатори срещу ЗАД А.-С. искове по чл.226 КЗ за сумата от по 20 000 лв. в рамките на присъдения от СГС размер от 100 000 лв. за всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря М. В. при ПТП на 16.03.2007 г., 2. оставя в сила първоинстанционното решение в частта с която са отхвърлени исковете до предявените размери от по 150 000 лв., както и в частта с която са осъдени от СГС да заплатят адв.възнаграждение 3 000 лв. на ответника.
Ответното ЗАД А. АД-С. е подало отговор, че касационната жалба е недопустима, а и неоснователна, като претендира за разноски.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се сочи, че съдът неправилно е приложил чл.52 З. и се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа на справедливост. САС не бил съобразил и не е обсъдил конкретните обективно съществуващи факти.
По отношение на размера се твърди противоречие с т.11 ППВС 4/68 и противоречиво решаване от съдилищата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторите не правят разграничение между: 1. Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Съгласно Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд на РБ отпадна от съдържанието на чл.280,ал.1 ГПК изискването правният въпрос да е съществен.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. По въпросът за справедливостта има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението. Така например на стр.3 от мотивите на обжалваното решение е посочено кои твърдения в исковата молба са останали недоказани. Затова е и недопустимо да се правят доводи от касатора във вр. с размера на обезщетението, което било присъдено за другото починало момиче при ПТП.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
Относно потвърденото от САС решение на СГС в частта с която ищците са осъдени да заплатят от разноските 3 000 лв. адв.възнаграждение на застрахователя. Невярно е твърдението в касационната жалба, че ищците са освободени от разноски на основание чл.63,ал.1,б.”б” ГПК-отм. Видно от разпореждането с дата 28.02.2008 г. ищците са освободени само от внасяне на д.такса, но не и от разноски.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 421/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Осъжда К. Г. В. и В. Ст. В. от [населено място], обл. В.Т., да заплатят на ЗАД А. АД-С. сумата 3 200 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: