5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С., 23,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 276 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 14904/21.ІІ.2011 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 12977 на Софийския градски съд, ГК, от 23.ІХ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 9816/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу разпореждане на СРС, ІІ Г0, 54-и с-в от 15.ІІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 9948/2010 г.: за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист в полза на [фирма]-С. за сума в размер на 10 379.10 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 2.ІІІ.2010 г., а също и 207.58 лв. държавна такса и 457.58 лв. юрисконсултско възнаграждение, които касаторът солидарно е бил осъден да заплати със своя управляващ съдружник В. Л. Н. от С. на основание чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК.
Поддържайки оплаквания за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, търговецът частен жалбоподател претендира касирането на този съдебен акт и прогласяване нищожността на процесния запис на заповед от 15 май 2006 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по материалноправен и въпрос в противоречие с практиката на ВКС, същият бил решаван противоречиво от съдилищата в страната, а и бил такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и се свеждал до това дали е валиден – с оглед изискванията на чл. 535, т. 3 във вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ, запис на заповед, съдържащ едновременно посочен падеж на определена дата, но също и израза, че е платим „при представяне на този запис на заповед”, респ. и падеж „на предявяване”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба [фирма] – С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение на СГС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето пр-во в размер на 100 лева.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Независимо от посоченото във финалната част на атакуваното с настоящата частна жалба определение на СГС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, следва да се отбележи, че частното касационно обжалване е уредено с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, в текста на чиито две точки лимитативно са изброени въззивните определения, подлежащи на такъв контрол. Видно при тази съпоставка е, че с процесното определение на СГС нито се дава разрешение по същество на друго производство /такова вече е било дадено с първоинстанционното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК/, нито пък се прегражда развитието на самото заповедно пр-во. Следователно подлежи само на двуинстанционно разглеждане допускането на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на някой от документите, изброени в т.т. 1-9 вкл. на чл. 417 ГПК. В случая с произнасянето на СГС е бил вече изчерпан реда за обжалване и се налага констатацията, че постановеният от него акт е влязъл в сила.
При този изход на делото в настоящето производство пред ВКС в полза на ответното по частната касационна жалба [фирма] – С. ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 13105 на Софийския градски съд, ГК, от 23.ІХ.2010 г. постановено по ч. гр. дело № 9816/2010 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], пл. „Р. Д.” № 4и адрес за кореспонденция в същия град, на [улица], ет. V, ап. № 12 /чрез управителя В. Н./, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 100 лв. /сто лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 855 по описа за 2010 г.