5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
С., 22,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 959 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4993/3.ІХ.2010 г. на немското д-во с ограничена отговорност „Р. Б.” Г. (R. B. GmbН – Stuttgart, G.), подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решение № 596 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-ти с-в, от 7.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 209/09 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени и четирите предявени срещу [фирма]-гр. П. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание по чл. 93в, ал. 1, т. 1 и по чл. 95, ал. 1, т.т. 1, 2 и 6 ЗАПСП.
Оплакванията на немското д-во са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените искове на „Р. Б.” Г. срещу [фирма].-гр. П. да се уважат, като на търговеца касатор се присъдят и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, определяйки различна от тази на първостепенния съд правна квалификация на една от исковите претенции, несъвпадаща обаче с твърдените от ищеца факти и обстоятелства в исковата му молба, възобновил е разглеждане на спора след приключване на съдебното дирене по бланкетно предявени от ответника доказателствени искания, вкл. и за изслушване заключение на тройна експертиза, но без това на единичната да е било оспорено от него. Съответно решаваните противоречиво от съдилищата в страната въпроси, по които въззивната инстанция се е произнесла в конкретния случай, са тези за нередовното призоваване на настоящия касатор в процеса – „при наличие на предпоставките по чл. 54, ал. 1 ГПК /отм./”, както и за възможността да бъде кредитирано експертно заключение, основаващо се върху анализ на веществени доказателства, които не са приложени в кориците на делото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията изложени в жалбата на немския търговец, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Р. Б.” Г. от [населено място], Федерална република Германия ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС „е длъжен” да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В процесния случай вероятността атакуваното въззивно решение да се окаже процесуално недопустим съдебен акт произтича от факта, че в изложението си към жалбата касаторът „Р. Б.” Г. изрично сочи, че произнасянето на въззивния съд е било по иск с дадена за първи път от него правна квалификация, различна от тази на първостепенния съд, без обаче тя да е съвпадала с твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Видно от мотивите към обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд е, че той е приел сезирането си с иск по чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, обективно съединен с т. нар. „други искове”: по чл. 95, ал. 1, т.т. 1, 2 и 6 от същия специален закон, докато първата инстанция се е ограничила само с разглеждането на последните три.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 596 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-ти с-в, от 7.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 209/09 г.
У К А З В А на касатора „Р. Б.” Г. със седалище в [населено място], Федерална република Германия, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е. Цв. Ч. от САК с посочен по делото съдебен адрес в [населено място], [улица], Офис 314, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата 60 лв. (шестдесет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази д.т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 959 по описа за 2010 г.