2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
С., 11,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 11 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. застраховане АД-С. против решение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 1349/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 18.05.2009 г. по гр.д. № 18453/2008 г. на СРС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Бул инс АД-С. сумата 1 061 лв. на основание чл.213,ал.1,изр.1 КЗ ведно със законната лихва и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска отговор на въпроса: При уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и застрахователя по ЗГО на лицето,причинило вредата-чл.213а КЗ, прилага ли се методиката за обезщетение на вреди от МПС към издадената от КФН Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По така формулираният въпрос касаторът не е посочил нито една от трите предпоставки за приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК във вр. с ТР 1/2009 ОСГТК. Непосочването на нито една от предпоставките изключва въззивното решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Касаторът цитира Р № 52/8.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС-І т.о., за което счита, че не допринася за точното прилагане на закона и за решаване на аналогични дела според точния му смисъл.
Всъщност въззивният съд с обжалваното решение е приел, че процесната методиката не е задължителна, което е в пълно съответствие с цитираното решение на ВКС-І т.о. и което е по новия ГПК. Сега всъщност касаторът се опитва да атакува тази задължителна практика, което не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 11.10.2010 г. по гр.д. № 1349/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: