4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
С., 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 908 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8246 от 23.Х.2010 г. на П. К. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], област М., действащ в качеството си на неограничено отговорен съдружник в ответното „К.&Со” К.-гр. К., против решение № 1152 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-ти с-в, от 13.VІІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 1132/08 г., с което, поради констатирана процесуална недопустимост на исковата претенция, е било обезсилено първоинстанционното решение № 11 на Софийския окръжен съд, ТК, 1-и с-в от 15.ІІ.2008 г. по гр. дело № 172/2007 г. и прекратено пр-вото по същата. С това първоинстанционно решение, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен установителен иск на К., действащ в това си качество /на неограничено отговорен съдружник в К./ с правно основание по чл. 97, ал. 1, във вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, предявен срещу „Информационна, медийна и рекламна агенция – Глобус Медия” О.-гр. Е. П., Софийска област и втори ответник – същото К. „К.&Со” със седалище в [населено място], чиито предмет е било признаването за установено, че с решение № 3 от 29.ІХ.2006г. по ф. д. № 918/06 г. по описа на Софийския ОС този регистърен съд бил „вписал несъществуващи обстоятелства и е допуснал неистинското им удостоверяване”.
Оплакванията на касатора П. К. К. са както за недопустимост на атакуваното въззивно решение, така и за необоснованост и за постановяването му в нарушение и на материалния закон, и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед всичко това се претендира обезсилването му, респ. касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителният иск на неограничено отговорния съдружник в К. П. К. К. по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ да се уважи, като му се присъдят и направените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено „Становище по допустимостта”, касаторът-неограничено отговорен съдружник в ответното К. „К.&Со” обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че атакуваното решение на САС било „постановено в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно ТР № 1/02 г. /стр. 3, § ІІІ/”.
Както двете ответни по касация „Информационна, медийна и рекламна агенция – Глобус Медия” О.-гр. Е. П., Софийска област и „К.&Со” К.-гр. К., така и конституираното по делото като трето лице-помагач на ищеца К. – [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място], не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от касатора оплаквания за недопустимост или неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на неограничено отговорният съдружник в ответното К. П. К. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, „различен от този, който сочи касаторът”, освен ако въпросът има значение за нищожността, респ. недопустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС „е длъжен” да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В настоящия случай обаче, П. К. К. не е изложил ясна и точна формулировка на онзи въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, по който САС се е произнесъл с атакуваното решение. Непосочването на релевантния правен въпрос от страна на касатора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол /арг. предходната част от постановките по т. 1 на същото ТР на ОСГТК на ВКС/ – без да се разглежда соченото допълнително основание за това, каквото представлява предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, процесният случай не разкрива дори вероятност атакуваното въззивно решение да се окаже процесуално недопустим съдебен акт, предвид обстоятелството, че с т. ІІІ, абз. 5 от цитираното в изложението на касатора ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. изрично е прието, че е правно неоправдано иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването „или несъществуване на вписаното обстоятелство” да се води от трето лице, защото това би му дало възможност за ревизия на решение на орган на дружеството /ОС на ответното [фирма]/, което е недопустимо. Освен недопустима, такава намеса би била лишена от смисъл, тъй като за третото лице решенията на органите на д-вото не са задължителни и то може да се защити чрез оспорване на действията, произтичащи от тези решения, т.е. без да е необходимо в отделен иск да установява тяхната незаконосъобразност.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1152 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 13.VІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1132/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2