Определение №539 от 11.7.2011 по ч.пр. дело №488/488 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539

С., 11.07.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 юли две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 488 /2011 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на У. Б. АД-С. против определение от 8.07.2010 г. по ч.гр.д. № 7298/2010 г. на СГС, което се потвърждава определение от 5.05.2010 г. по гр.д. № 16108/2010 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.
Кр.П., като наследница на баща си Н.П., е предявила срещу Ж. Български имоти АД-С. и У. Б. АД иск по чл.134 ЗЗД за осъждане на първия ответник Ж. Български имоти АД да изпълни задълженията си по групова застраховка Живот, при кредитополучател баща й с кредитор ТБ Б. АД, сега У. Б. АД, по договор за кредит за 4 000 лв. застрахован в Български имоти АД, като плати застрахователното обезщетение на У. Б. АД. С определение от 28.10.2009 г. по гр.д. № 16108/2007 г. на СРС, У. Б. АД се конституира като /втори/ ищец и се заличава като /втори/ ответник. Кр.П. иска ответникът да бъде осъден да заплати на У. Б. АД сумата 4 000 лв., представляваща застрахователна сума по договора за групова застраховка Живот на получателите на потребителски кредити, равняваща се на неизплатения остатък по договора за кредит № 29/13.10.2003 г.
С обжалваното определение е прието, че обезпечителното право по чл.134 ЗЗД на кредитора се отнася само до запазване наличното имущество на длъжника, но не и до действия за увеличаване патримониума на длъжника. Ищцата не твърди да е кредитор на банката, а по-скоро е длъжник на лицето, чиито права упражнява по чл.134 ЗЗД. Застраховката представлява застрахователна закрила на кредитора, дал кредита, срещу неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума.
Всъщност, въпреки че, същинските мотиви се отнасят до ищцата, то диспозитивът обхваща и ищеца-кредитодател, а и въпросът, който той поставя се отнася до кредитополучателя, т.е. ищцата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът: Има ли материална и процесуалноправна легитимация и правен интерес, кредитополучател, който е застраховал живота и работоспособността си срещу определени застрахователни рискове, да иска осъждане на застраховащото дружество да изплати на ползуващото се по застрахователния договор трето лице /банката/ дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователен риск?, по който въпрос е била налице предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Така поставеният въпрос от ищеца-кредитодател в случая не може да обуслови приложно поле на касационно обжалване, защото касае ищцата-кредитополучател, която не обжалва. Освен това, в самата частна касационна жалба се признава, “че действително в конкретния случай е спорно дали е налице хипотезата на чл.134 ЗЗД”.
Безспорно е, чл.134 ЗЗД дава на кредитора правно средство срещу бездействие на неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение. По този въпрос, че функцията на правото по чл.134 ЗЗД е да се запази от намаляване и да се подготви за принудително изпълнение имуществото на длъжника, доктрината е единна и категорична. Чл.134 ЗЗД не се прилага, когато длъжникът бездейства, но наличното му имущество е достатъчно, за да покрие задълженията му. Освен това, този, който иска да упражнява чуждо право по чл.134 ЗЗД, трябва да установи, че има вземане срещу титуляра на това право. Искът се предявява от кредитора срещу третото лице-длъжник на длъжника му. Съгласно чл.134,ал.2 ЗЗД призовава се и длъжникът, като съищец.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.3,т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение от 8.07.2010 г. по ч.гр.д. № 7298/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top