4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№559
С., 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 409 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. –во във вр. мл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1084 от 20.ІV.2011 г. на [фирма] със седалище в [населено място], Столична община, подадена против въззивното определение № 160 на Софийския ОС, ТК, от 31.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 272/2011 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционното определение
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение, базирано върху преценката, че за него липсвал правен интерес от атакуване на определение на първоинстанционния съд, който сам бил отменил наложената срещу него обезпечителна мярка по реда на чл. 390 ГПК в полза на ищцовото [фирма]-гр. К., представляваща запор върху банковата му с/ка в [фирма] до размер на исковата сума от 21 420 лв. Инвокирани са доводи, че допусналият обезпечение на бъдещ иск Костинбродски районен съд бил „родово некомпетентен”, че от негова страна била извършена „тайнствена отмяна на обезпечението”, както и че по принцип наложилият обезпечителната мярка съд не можел сам да я вдига, а това следвало да стане само по изрична молба „на лицето, срещу което това обезпечение е допуснато”. С оглед това и евентуална бъдеща претенция за вреди от порочното обезпечение, се претендира от търговеца частен жалбоподател отменяване на атакуваното прекратително определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. К. със съдебен адрес в Б., на [улица], писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното с нея прекратително определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно пр-во пред Софийския ОС, частната жалба на [фирма]-с. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Същата няма характера на касационна, тъй като е срещу определение на въззивен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Ноторно е, че обезпечението на бъдещ иск преследва правомерната цел да изненада ответника по него, както и че съгласно чл. 390, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, ако не бъдат представени доказателства за предявяване на такъв иск в законоустановения преклузивен срок, то именно допусналият обезпечението съд „служебно отменя обезпечението”. В процесния случай молбата на [фирма]-гр. К. с вх. № от 13.І.2011 г. е постъпила в дадения от първостепенния съд едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск и е имала ролята на сведение, че в пределите му подаване на искова молба няма да последва /понеже страните по бъдещия спор вече били уредили доброволно отношенията си/. Следователно съвсем не е било необходимо Костинбродският РС, независимо от това дали е бил родово компетентен да допусне обезпечението на този бъдещ иск, „да изчака” изтичането на дадения от него срок, за да упражни служебния си почин. Като е съобразил тези данни и обстоятелства по делото, Софийският ОС правилно /законосъобразно/ е приел, че липсва правен интерес от обжалване на изгодно за настоящия частен жалбоподател определение за отмяна на наложено обезпечение посредством запор върху негова с/ка в „О. АД.
В заключение, съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК може да се претендират реално настъпили вреди от наложено обезпечение, когато бъдещият иск не е бил предявен в дадения на ищеца срок, но изискването на чл. 3 от процесуалния закон за добросъвестност предпоставя също такава отговорност /за вреди/, когато „продължаването” на едно приключено обезпечително пр-во във времето се използва с погрешната представа за интерес.
С оглед всичко изложено частната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], Столична община ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея прекратително определение – да се потвърди. При този изход на делото в настоящата инстанция обаче, не следва в полза на ответното по частната жалба търговско д-во да се присъждат разноски, тъй като то не е установило надлежно размера им.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА прекратителното определение № 160 на Софийския окръжен съд, ГК, от 31.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 272/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2